Едно незабравимо пътуване до Виетнам. Пета част - Ханой и Халонг

Пристигнахме в столицта Ханой около девет вечерта. Хванахме си такси към хотелчето, оставихме си багажа и веднага излязохме да опознаем квартала. Бяхме в централната част на Ханой, заобиколени от много туристи. Живота кипеше с пълна сила.
Най-известното и оживено туристическо кътче в тази част на града е т.нар "beer corner".

От всеки ъгъл на това малко кръстовще вадят малки столчета и продават наливана бира. Вечер след девет-десет става толкова оживено, че дори местната полиция идва и спира движението за автомобили и мотоциклети. Уличките около това кръстовище са пълни със заведения и сергии.
На фона на всичката суматоха има и две жени, които продават сушени калмари.

Едната е тази госпожа с оранжевото яке. Съхранява изсушените туби в тази черна кесия пред нея. В момента, в който някои си поръча се свива в един ъгъл и загрява калмара върху малко котлонче. Удря го няколко пъти, за да омекне. След това го къса на малки нишки. Сервира се върху вестник с пикантен сос. Идеално мезе за бирата!

Следващия ден изкарахме в разходки.
Седнахме да се подсладим в една френска сладкарничка.

Няма нищо по-хубаво от тирамису....ммм!
Разходихме се около езерото, което беше много близо до хотлеа ни. Направихме много хубави снимки там, но тази с дървото ми е любима.

Прибрахме се да си починем малко и да организираме следващия ден. Искахме да изкараме на залива Халонг. Като цяло можеше да си запазим тур до там онлайн, но някъде прочетохме, че ако го направим от агенция можем да спазарим по ниска цена.
Влязохме в две агенции. Във втората получихме по добра оферта. На другата сутрин в 8.15 трябваше да сме пред агенцията и с автобус да ни закарат до пристанището на Халонг.
В Trip Advisor прочетохме за заведение, в което сервират кафе с яйце. Стана ни интересно и решихме да го пробваме. Беше интересно, но по скоро се правеше с яйчен крем.
В Ханой от няколко години има български ресторант. Успяхме да намерим координатите на управителя, но за съжаление беше резервиран за мероприятие, свързано с наближаващата Китайска Нова година.
Вечеряхме в заведение, което предлагаше само едно ястие. Беше интересно рибно ястие, което се приготвя на котлонче на масата пред нас и се гарнира с множество разнообразни подправки.
Вечерта изкарахме отново на биреното ъгълче, но този път влязохме в една от пресечките, за да разнообразим. Спазарихме си наргиле, което разпалиха с малка домакинска прахосмукачка. Много са идейни тези виетнамци!
На сутринта станахме, събрахме си багажа и излязохме. Почти всичко беше затворено, но намерихме една ранобудна жена, която правеше сандвичи. Взехме си по един и отидохме да чакаме автобуса пред тур агенцията. Странно - беше затворена. Чакахме половин час. Вече си мислихме, че просто са ни забравили. Малко след това една жена отвори кепенците на затворената агенция. Оказа се, че сме чакали пред някаква пералня, над която има реклама на същите автобуси. Затичахме надолу по улицата и стигнахме до правлното място. Бяхме си изпуснали трансфера. Момчето в агенцията не беше същото от предния ден, но звънна по телефона и малко след това при нас дойде момчето от което си взехме билетите.
Каза да се качваме на скутера му, за да догоним автобуса. Емоция - валеше дъжд, ние двамата с раници и без каски и този кара като бесен. Автобуса ни чакаше на последната си спирка. Всички, с които щяхме да сме на един кораб си мислеха, че сме се успали и бяха изнервени, че цялото им пътуване се бави заради нас, а всъщност историята беше далеч по-весела.
По обяд се качихме на корабчето. Разпределихме се по стаите. Беше ми много интересно - за пръв път щях да нощувам в лодка.
Стаята беше много уютна. Имаше си дори баня и тоалетна.

Дадоха ни половин час да се настаним, след което се качихме за обяд. Всичко беше организирано много добре.
След като свършихме с обяда имахме малко свободно време. Не случихме на хубаво време на Халонг е красив дори и като вали.

След няколко часа стигнахме до една пещера. Разгледахме я. Едно от момчетата на лодката беше гид и ни разказваше всичко детайлно.

Върнахме се обратно на лодката, взех един горещ душ и след това се качихме за вечеря. Вечерта беше интересна, хората на лодката също. Запознахме се с една двойка от Белгия. Те ни разказаха, че в Белгия имаш право на 12 месеца отпуска за цялия си живот и можеш да си ги вземеш както пожелаеш. Те си бяха взели 3 месеца за да си обикалят из Азия. По-интерсното беше, че това им бяха вторите три месеца, които са си взели за пътешествия из Азия.
На сутрита след закуска разгледахме и една мидена ферма.

След това се върнахме на лодката. Имахме организиран готварски курс. Показаха ни как се прави "spring roll" (оризов лист с плънка от лук, кайма и зелнчуци, завит на ролце и след това изпържен). Обядвахме и ни изпратиха към пристанището, където ни чакше автобуса.
В късния следобед стигнахме Ханой. Имахме само още две нощувки във Виетнам. Бяхме доста изморени. Настанихме се в хотела, починахме си излязохме да доразпуснем на биреното ъгълче. На другия ден се разходихме из парка. Там видяхме много красив паун.

Безупречно поддържан парк.
След това се разходихме и до Мавзолея на Хошимин.

Пихме по кафе край езерото и се прибрахме в хотела. Поръчахме си такси за трансфер до летището за следващата сутрин.
Излязохме да вечеряме на едно тихо и спокойно местенце. След това минахме през корнерчето, за да си вземем довиждане с него.
Рано сутринта отлетяхме за Куала Лумпур. От там имаше изгодни полети за навсякъде, но все още незнаехме дали искаме да се прибираме или да се разходим още малко. Дадохме си два дни за размисъл, а какво измислихме ще разкажа в следващия си разказ - Малайзия!

Едно нзабравимо пътуване до Виетнам. Четвърта част - Нха Транг, Хой Ан и Хуе

Пристигнахме по обяд в Нха Транг. Беше горещо и живота кипеше. Това може би е най-курортното градче във Виетнам. От всякъде руска реч - разбира се! По правило има ли море и хубав плаж, това означава, че е пълно с руски туристи.
Автобуса ни спря на 100 метра от хотела. Бях доволна, че няма да ходим много по жегата. Настанихме се, освежихме се набързо и излязохме да хапнем.
Седнахме на най-туристическото заведение, но може би и с най уникалната кухня. Имаше съчатание между улична храна и изискана кухня. Персонала на заведението говореше перфектен руски. Дадоха ни меню на руски, разбира се - имайки предвид русата ми коса и бялата кожа - това не ме учуди, но възмутено си поискахме меню на английски.
Поръчахме си и малко след това ни сервираха. Обяда беше уникален!

В издълбан ананас бяха смесени ориз, парченца ананас и скариди....ммммммм! Много вкусно!

След като приключихме с обяда се разходихме по плажната ивица, а от там и по главната улица обратно към хотела. Прибрахме се да починем и да прочетем какво интересно има тук. Направихме си план и по хладно отидохме на масаж в едно много приятно местенце. Останахме доволни. Релаксирали се върнахме обратно към хотела.

Рано сутринта станахме, закусихме и тръгнахме към Vin Pearl - остров с готин аквапарк, до който се стигаше с кабинков лифт над океана.

Хванахме си такси от пиацата пред хотела и малко след това бяхме на лифта. Обядвахме атрактивно в едно заведение, където сами си приготвихме обяда.

Вечеряхме със суши и се прибрахме. Минахме през автобусната спирка, за да си вземем билети за Хой Ан за следващия ден...но бяха свършили. Взехме си за по-следващия и така се оказа, че имаме още една нощувка тук.

На другия ден отидохме на кални бани - голям кеф. Окаляхме се подобаващо.

След това се насладихме на горещия минерален басейн. Останахме за обяд. Хапнахме пълнен калмар, много фотогеничен и вкусен.

Наподобява бахур, но е далеч по-вкусно! Порадвахме се още малко на топлия минерален басейн и се върнахме към хотела. Отпочинахме и си направихме още един масаж, за да е релакса максимален. Вечеряхме в гръцки ресторант и се прибрахме. 

На другия ден обикаляхме много. Намерихме си малка пивоварна на плажа и опитахме от всичките им бири.

След като приключихме с бирата беше ред на шантава фотосесия.

Отидохме да вечеряме отново на готиното барбекю, на което сами си приготвяхме вечерята, след това си взехме раниците от рецепцията и тръгнахме с нощния автобус към Хой Ан.

Там стигнахме рано сутинта. Валеше дъжд. Отидхме до първото такси. Искаше да ни таксува три пъти по-скъпо до хотела ни, а той беше на по-малко от километър. Сънени и раздразнени отидохме пеш до там. Беше рано да се настаним. Оставихме си рниците и отидохме да закусим. Момичето от рецепцията ни ориентира къде да хапнем най-вкусните сандвичи - Banh My!

Дъжда вече беше отминал. Вървяхме към мястото за закуска и се чудихме кое им е толкова специално на тези сандвичи. Когато стигнахме видяхме поне двадесетина местни да чакат за сандвич. Погледнахме и видяхме маси по-навътре. Седнахме и си поръчхме. Сандвичите станаха бързо имайки предвид опашката. Наистина бяха страхотни. Приготвяха се в разрязана багета. В нея слагаха няколко вида месо според предпочитанието на клиентите (аз си избрах с 4 вида месо и яйце), краставичка, домат и тайния сос, който ги правеше уникални.

Хапнахме добре, а след това се разходихме около стария град. Той беше разположен от двете страни на реката - много приятен за разходка. 

Разходихме се навсякъде. Попаднахме на историческия "китайски мост" - една от големите туристически забележителности на Хой Ан. Дори имаше такса, за да минеш през него, но ние сме над тези неща. Заобиколихме го и го снимахме отвън.

По обяд се прибрахме в хотела, починахме си малко и разгледахме какво да правим в следващите дни. За следващия ден си наехме едно моторче, с което да отидем на около 30 км от Хой Ан, за да разгледаме т.нар. My Son - тхното културно историческо наследство. За следобеда си взехме колелета и се разходихме из града. Стигнахме до плажа, които беше в ремонт. Но пък пътя към него беше изключително живописен. Минаваше покрай реката и всичко наоколо беше много красиво и зелено. На връщане видяхме едно малко приятно заведение на брега и седнахме там да се насладим на приятната гледка.

Вечерта излязохме пак към стария град. Всичко светеше и кипеше от туристи. Беше много по красиво от сутринта.

На сутрнта веднага след закуска тръгнхме към My Son. Оказа се малко по-далеч, отколкото очаквахме. Очаквах да е нещо по-внушително, но след Ангкор вата в Камбоджа древен храм много трудно би ме впечатлил.

Разходихме се и тръгнахме обратно към паркинга, на който оставихме скутера. Много исках да карам моторчето. Няколко пъти помолих да се пробвам и накрая се пробвах. Неуспешно - разбира се. Качих се аз, тръгнах леко да си пърпоря - хареса ми. Засилих малко. Беше хубаво, но реших да спра вече - беше ми достатъчно. Не можах да спра - блондинка - от къде да знам, че като натискам сирачката трябва да пусна газта. Паднах, около мен се струпаха някакви работници и едни жени от съседно заведение. Дадоха ми вода. Бях се уплашила и ме болеше. Запомних го този My Son. Полежах малко и след това една жена ни поведе към местната болница, за да ми дезинфекцират и превържат раните.

Стигнахме до болницата, която приличаше на малка селска къщичка. Дойде една лекарка и като видя чужденци запретна ръкави. Сложи си бяла манта и ръкавици и започна да вади легени и марли. Почисти ми раните много добре, даде ми хапче за облекчаване на болката и ми направи превръзки. Платих и около 4 лв и си тръгнахме. Жената, която ни водеше ни покани да пием по едно кафе при нея в заведението преди да тръгнем обратно към Хой Ан. Така и направихме. 

Върнахме се малко след обяд и минахме да уважим вкусните сандвичи. След това отидохме в хотела. Мен всичко ме болеше и исках да си легна. Оставихме охлузения мотор пред хотела и казахме на момичето от рецепция, че е леко повреден, но тя не ни разбра. Влязохме си в стаята, аз легнах и изкарах няколко часа така. Вечерта излязохме да се разходим до стария град. В него беше и местния маркет. Разгледахме го и си взехме храна от там. Седнахме на едно заведение до реката, пихме бира, пушихме наргиле и се наслаждавахме на хубавата гледка. 

На другия ден имахме свободна програма. Станахме за закуска. Момичетата вече бяха забелязали щетите по мотора. Бяха много любезни, питаха как съм и ме милваха по рамото за утеха през повечето време. Казах им че всичко е ок. Разбрахме се да платим за ремонта на мотора, а те от неудобство дори не ни взеха наем за деня, в които го ползвахме.

Разходихме се край реката. Беше много горещ ден. Обикаляхме си по сенчестите места и правехме ето така

или пък така

Много ни се отдава, но е изморително. Прибрахме се да полежим малко. Вечерта с нови сили 

излязохме пак по реката.

Това ни беше последната вечер в Хой Ан и си я направихме прекрасна. Разходки, хубава храна и чаша вино!

На другара сутрин след закуска тръгнахме към Хуе - градче, известно със своята бомбандирана императорска крепост. Отделихме му само една нощувка. Пристигнахме по обяд. Хвърлихме си багажа в стаята и отидохме да се разходим до прочутата крепост. 

Цялата крепост бе обградена от вода.

Сградите вътре са доста порутени след бомбандировките. Някой от тях са реставрирани, други се реставрират, а озеленяването разбира се е на виско ниво. Нали трябва да се привличат туристи.

Обиколихме крепостта обстойно, след това се насочихме към маркета. Там беше истинска лудница. Всички се блъскаха и ръчкаха. Успяхме да го обиколим невредими. Купих си от там някакви ядки, които много приличаха на бадеми, но не съм сигурна, че бяха бадеми. Имаха по различен вкус - леко сладникав. Бяха добро мезе за бира.

Прибрахме се и си уговорихме трансфер към летището за следващия ден в пет следобед. Качихме се в стаята да си починем от разходката, а след това слязохме да пием по бира в една от близките пресечки.

На другия ден имахме много време за губене. Решихме да се разходим до крепостта и да я разгледаме отвън. След това се върнахме към хотела през един парк. Събрахме си багажа и го смъкнахме на рецепция. Разходихме се още няколко часа. После се върнахме към квартала. Хапнахме близо до хотела и тръгнахме към летището.

Предстоеше ни столицата Ханой и залива Халонг.