Точно това изречение определя моите наблюдения спрямо Малайзия!
Кацнахме по обяд в Куала Лампур - жегата беше неописуема. Настанихме се в едно приятно хотелче, обядвахме и тръгнахме в посока кулите на Петронас.
Гледката си заслужава. Цялата инфраструктура на Куала Лампур е безкрайно впечатляваща, или по скоро след Виетнам и Камбоджа всяко чисто и модерно местенце е безкрайно впечатляващо. Интерсното е, че местните почти не се различават от нормалните азиатци, но като че ли са свикнали да живеят живота си, заобиколени от лъскави сгради и някак си съумяват да запазят чистота наоколо.
Ето едно от най добрите местенца за вечеря в този иначе така лъскав метрополис.
По цялата дължина на улицата, и от двете страни, има сергии с всякакви лакомства, забити на шишчета. Всяко шишче е оцветено в цвят, който съответства на цената му. Храната се приготвя на място и се консумира на пластмасови масички, които са разположени около сергиите.
След вечеря се разходихме,за да затвърдим добрите впечатления.
Следващия ден беше предназначен за разглеждане на молове и помоткване из китайския и индийския квартал.
С наближаванети на китайската Нова година моловете изглеждат ето така :
Мястото за вечеря беше ясно. След вечеря се насочихме към един приятен скай бар. Ето и най добрия спомен от Куала Лампур.
Към този момент си мислех, че няма по хубва гледка, на която да се наслаждавам на коктейла си, но както казах Малайзия е пълна с изненади.
Следващите два дни бяха предназначени за трек из Камeрун Хайлендс (Cameron Highlands).
След преходите отредихме 3 дни на кулинарната столица на Малайзия - Пенанг. За наше огромно съжаление престоя ни там съвпадна с Китайската Нова година и повечето заведения, известни с уникалната си кухна бяха затворени.
Намерихме утеха в кофа, пълна с бира! На следващия ден посетихме изключително атрактивен въжен парк "Escape". Снимките вътре бяха забранени, затова ще посоча линк към страницата му.
След емоциите във въжения парк посетихме градина с тропически подправки, т.нар Spice garden Penang.
Някъде бях прочела, че на острова има български ресторант. Връщайки се към квартала, в който бяхме отседнали ми се стори, че виждам българското знаме.
След месец, прекаран далеч от дома тази трапеза ни даде сили да продължим да пътуваме!!!!
Вечерта се разходихме из китайския квартал на Пенанг, а на следващия ден кацнахме в Рая!
Гледката от Langkawi Sky Bridge
Недокосната, дива природа и едновременно с това достатъчно развита инфраструктура.
