Бях чувала само хубави неща за Гьокчеада, предимно от любители на сърфа.
Поканата да изкараме няколко дни на острова беше от сем. Иванови, които всяка година идват тук, за да се оттърсят от динамиката и стреса, които ни предоставя ежедневието.
Освободихме се от работа за два дни - петък и понеделник, за да си разширим уикенда... И така в четвъртък (23.06) багажа бе стегнат, за да може в края на работния ден с г-н Иванов да тръгнем към Търговище, а от там потеглихме в полунощ, за да успеем да хванем първия ферибот от Кабатепе в 7 сутринта.
Винаги съм си знаела, че съм разсеяна, но този път надминах очакванията си. Забравих си паспорта. Хубавата новина е, че се сетих в Разград, а не на границата. Върнахме се да го вземем, след това взехме Инка (нашата слънчева колежка и приятелка) от работа, хапнахме и си починахме малко. Иванови (Момчил, Станка и Ванко) ни взеха малко след дванадесет и потеглихме.
Пътувахме добре, слушахме тиха музика, говорихме на различни теми, пихме по едно кафе на последната бензиностанция преди ГКПП Лесово. Минахме сравнително бързо границата (може би защото се сетих навреме да се върна за паспорта си), след което пътуването стана монотонно.
Успяхме да хванем първия ферибот, макар че се бяхме забавили с пет минутки.
Паркирахме колата и се качихме да изпием по един турски чай.
Пътувахме около 40 мин до острова.
След това се настанихме в едно от селцата (Йенибадемли) на острова. Много приятно местенце, на което Иванови отсядат всяка година. И нас ни спечелиха с гостоприемство и уют.
Къщата разполагаше с няколко стаи (апартамента), всяка от които с обособен кухненски бокс и самостоятелен санитарен възел. Двора беше много цветен и подреден. Домакините се грижеха за няколко овошки, множество зеленчуци, подправки и цветя. Из между целия този колорит се издигаше едно BBQ, от което се възползвахме няколко пъти.
Оставихме си багажа и поехме към съседното градче. Единственотo на острова, което всъщност носеше и неговото име - Gokceada.
Отидохме до пазара за риба, но все още беше твърде рано. Носеха първия улов след 10.00 часа. Минахме покрай една сергия за плодове и зеленчуци и се върнахме да си изберем прясна риба.
Докато почистваха рибката отидохме до близкия супермаркет да си набавим всичко необходимо за престоя ни. Освен със страхотните си условия за сърф острова се слави с един от най - качествените зехтини. След маслиновите дръвчета, другото най - често срещано нещо са свободно пасящите животни (овце и кози), които щъкат между селата и дават страхотни предпоставки за заснемане на реклама на японски автомобил.
Млякото и млечните продукти, които се предлагат на острова също имат своя уникален вкус.
Приключихме с покупките, прибрахме се в квартирата и се отдадохме на заслужен релакс. Следобеда изкарахме на плажа!
Имах огромното желание да се науча да карам сърф, но за съжаление не случихме на подходящо време. Първите два дни вятъра бе много силен, на третият валя дъжд...Срещнах се с една сърф учителка, която любезно ми обясни, че са необходими 6 часа, за да се научи човек да кара. Като на ден повече от 2 часа уроци не са препоръчителни. На плажа имаше три училища за сърф, това на което попаднахме беше българско http://crazy-island.com/
Карането на сърф ми е включено в to do листа, така че може би през Септември ще получи своя ✓.
Привечер направихме една обиколка на острова Минахме покрай няколко селца.
 |
| На острова някога е имало затвор |
Случайно попаднахме на един невероятен плаж, от който събрахме множество камъчета.
Спряхме на това езеро...
На сутринта се разходихме до съседното село Kalekoy. От там гледката беше много приятна.
Полюбувахме и се известно време, след което минахме през пазара за прясна риба. Обядвахме, пихме кафе и отидохме да разпускаме на плажа. Този път избрахме плажа с камъчетата, който за разлика от предния ден бе доста оживен. Вечерта планувахме да гледаме залеза над Самотраки. За целата трябваше да стигнем до Kalekoy преди залез слънце, но точно тогава реших, че съм си загубила телефона. Открихме го, но слънцето почти се беше скрило...
Прибрахме се в квартирата, запалихме си барбекюто...Разбихме си хайвер, отворихме бутилка вино...Кой каза, че няма пълно щастие?!? Вечерта бе изпълнена с веселие и приятни разговори.
На сутринта се събудих от шума на дъждовни капки. Направих си кафе и седнах на верандата. Все още всички спяха. Дъжда се усили, а мислите ми се загубиха някъде между дъждовните капки. Подейства ми много ободряващо, съзнанието ми беше напълно пречистено. Малко след това всички се събудиха, от дъжда вече нямаше и следа.
Отидохме до едно гръцко селце, от което си взехме зехтин, след това си купихме и салатен дресинг от нар...и маслини си взехме, да не се връщаме празни.
Прекарахме един щур следобед на плажа.
И като казвам щур, не се шегувам. Тръгнахме си с гръм и трясък. Г-н Иванов беше спрял колата под един навес и твърдеше, че когато е паркирал е нямало греда до колата...Е и след това нямаше...Или не я е видял или му е пречила :)
Тази вечер успяхме да се насладим на залеза.
За вечеря си взехме по един кокорец (много прилича на дюнер, но се прави във франзела).
Доста е лют, но си заслужава да се опита.
Прибрахме се, пихме по бира, стегнахме си багажа и легнахме.
Сутринта хванахме първия ферибот, а след това си направихме шопинг следобед в Одрин.
Върнахме се в Русе малко след полунощ. Малко изморени от път, но заредени с нови сили и положителни емоции.
Гьокчеада - очаквай ни отново на есен. Тогава на сърфа в далечината ще бъда аз!!!
