неделя, 23 юли 2017 г.

Евротрип 2017 - част трета - Италия, Венеция & Верона

Buongiorno!!!

Венеция! Канале гранде! Площад Сан Марко!!!


Хубаво е да имаш план, който да следваш, но още по хубаво е когато плана ти е да се насладиш на "Кралицата на Адриатика"


Пристигахме във Венеция по обяд. Оставихме колата на паркинг и тръгнахме - има опция за разходка по каналите с корабчета - градски транспорт, също така с лодка или гондола...

Ние избрахме да се разходим, да избягаме в страни от претъпканите улички. Да се насладим на момента, да хапнем сладолед - мммм!!!


Защо не и пица!? Хайде първо да се разходим :) 

Вървяхме по малките тесни улички, преминахме десетки мостчета, докато не попаднахме на моста Риалто.


Не след дълго стигнахме и символа на Венеция - площад Сан Марко - един от най - известните площади в света.


На площада са разположени някои от топ забележителностите на града.
Да започнем с Базиликата Сан Марко - най - известната църква в града, също така един от най - известните примери за византийска архитектура.


Изключително впечатляваща - Златната църква!



Камбанарията - висока около 100 метра - е следващата забележителност на площада.


Други забележителности на Сан Марко са часовниковата кула, дворецът на дожите и мостът на въздишките.

дворецът на дожите

Мостът на въздишките

Стана време да изпием по едно кафе!!!


Няма друг град като Венеция - 180 канала, над 400 моста и великолепни сгради...

Бях чела, че е много лесно да се изгубиш във Венеция. Е - ние не успяхме! Имаше много ясни табели, указващи пътя към площада Сан Марко. А и дори малко да кривнеш от правилния път, тълпите от туристи са много добър ориентир. 

Интересно при нас беше, освен че не се загубихме, на връщане към паркинга успяхме да намерим малката пицария, която харесахме на отиване към площада. Витрината и беше отрупана с много съблазнителни пици, как да не се изкуши човек ;)


Хубава разходка се получи.

Следващите две вечери изкарахме в Минербе - златната среда между Венеция и Верона! Там гостувахме на Янислав и Милица. Сега е момента да им благодаря за гостоприемството - още веднъж, както и за последвалата разходка на следващия ден до езерото Garda и до Верона.

Разходката започна край езерото Гарда - най - голямото езеро в Италия.


Lago di Garda

Оказа се, че езерото е любимо кътче за отдих на множество туристи.

Улучихме един от най - горещите дни във Верона, но това не ни спря да я разгледаме.

„Истинският град на една измислена любов“

Самият град представлява стара част, която някога е била обградена с крепостни стени и нова част - всичко извън тях.
Забележителностите на Верона не са особено много, а ето и тези, които успяхме да видим: Историческите църкви, къщата на Жулиета, площада Ербе и Арена ди Верона.

църквата Св. Фермо

Къщата на Жулиета - това всъщност не е истинската къща на Жулиета, а просто някой е решил тя да се казва така. По същия начин стои и въпроса с балкона на къщата, които дори не е съществувал при строежа и. Доста по - късно е избита дупка в стената и е направен въпросният балкон.

балкона на къщата на Жулиета

Почти няма турист, който да си тръгне без да погали бронзовата статуя на Жулиета.

Поверието гласи: За късмет в любовта

Разходката продължи в посока площад Ербе - сърцето на Верона. Той е считан за един от най - красивите площади в Италия.

Особено интересни са сградите на търговския дом и бившата градска управа - Ратуша.
Високо над площада се извисява кулата Ламберти - висока 83 метра.

кулата Ламберти

Най - старият паметник на площада е фонтанът на Веронската Мадона.

фонтана на Веронската Мадона

Друг известен площад е Пиаца дей Синьори. Някога е бил център на политическия живот във Верона. Тук са се намирали всички основни сгради на градската власт. Статуята, която се издига на площада, изобразява италиянския поет Данте.

Piazza dei Signori 

От там се насочихме към църквата Света Анастасия.


Разходката във Верона приключи с Арена ди Верона.


Вечерта изкарахме много приятно - хубава пица, студена бира, добра компания - какво му трябва на човек?!

На сутринта тръгнахме към последната планирана държава - Хърватска.

понеделник, 17 юли 2017 г.

Евротрип 2017 - част втора - Словения, Постойна яма, Блед и Любляна

Винаги съм искала да посетя Любляна... И вярвам, че пак ще я посетя, някоя зима може би...

А сега и главния виновник за това пътешествие - Блед!!!

Преди известно време чух за езерото Блед, гледах снимки, четох и слушах за него. Влюбих се в това място преди да съм го видяла. И така от дума на дума мечтаната дестинация стана реалност. 

Дълго обмислях къде да нощуваме. Първоначалната ми идея беше една нощувка в Блед, след което една нощувка в Любляна. След това вмъкнах и пещерата Постойна яма в плана, като до последно не бях сигурна кога точно ще я разгледаме. Знаех само че трябва да я разгледаме. Накрая запазихме двете нощувки в Любляна, тъй като разстоянието от нея, както до Блед, така и до Постойна яма е около 50 км. 

Плана беше от Белград да тръгнем към Любляна. По средата на пътя решихме да отидем първо до пещерата, а Любляна да я разгледаме вечерта. 

Пътуването из Словения беше неописуемо - толкова красива природа. Къщичките бяха така приятно разхвърлени в подножието на планината. Пътувахме по магистралата и не си позволих да снимам, защото единственото което можех да постигна е да размажа пейзажа. А той не заслужаваше това. Дълго време ще пазя спомена за тази картинка в съзнанието си... еееех!!!

Късния следобед вече имахме билети за пещерата. Влизането в пещерата става на всеки кръгъл час посредством влакче, което се движи по релси, положени през далечната 1872 г. Първоначално влакчето било бутано от гидовете, след това преминава на парен локомотив, а след 1945г.. парният локомотив е заменен с електрически.


Нашата разходка започна в 18.00 часа. Продължава около час и половина. Първите 15 - 20 мин влизахме навътре с влакчето, след което слязохме и продължихме разходката.



снимка от влакчето

Впечатляваща! Може би тази дума може да опише най - точно пещерата Постойна яма. 
Най - дългия туристически подземен маршрут в световен мащаб - малко повече от 5 км, от които пеш се минава около километър.


Разходката из пещерата започва по тази извита пътека. Стига до т.нар Руски мост - построен от руски затворници по време на Втората световна война.

Руския мост

След моста разходката продължава през различни зали, една от които се нарича залата на спагетите. Наименованието идва от тънките сталактити, висящи като спагети от тавана.


Пещерата впечатлява не само с дължината си. Образуванията в нея са изключително интересни. 



Водата е кристална

Има табелки с надпис: Моля не хвърляйте монети, тъй като окисляват ... Но... Туристи!!! 


Постойна яма има изключително дълга история. Била е използвана като скривалище и бункер в миналото, а през Втората световна война като склад за гориво. Огромна част от пещерните пътеки били унищожени след запалването на горивото (пещерата гори в продължение на седмица).

тук се наблюдават следи от взрива

Пътя продължава през тунел, след който се озовахме точно под Руския мост.

под Руския мост


Малко след това достигнахме символа на пещерата Постойна яма - сталагмит, наречен Брилянтът.


Обиколката завършва с концертната зала, най - голямата зала в пещерата. В нея редовно се провеждат концерти, заради добрата акустика, която се създава.

Пещерата се обитава от т.нар human fish - земноводно, което може да оцелее до 10 години без храна. Нямам негови снимки, тъй като любезно бе помолено да не ги снимаме, защото е вредно за тях.

Изчакахме да се събере цялата група и влакчето потегли към изхода на пещерата, където река Пивка влиза под земята.

На изхода бяха наредили снимки, които правеха на входа на пещерата. Подминахме ги и бързо се насочихме към паркинга, а от там и към Любляна. 

Добре, че е близо. Пътувахме около 40 мин. Настанихме се, взехме по един бърз душ и тръгнахме към централната част. Минахме покрай драконовия мост, продължихме покрай р. Любляница и стигнахме до тройния мост. Покрай реката кипеше живота. Заведенията бяха пълни с млади хора. Седнахме на едно от заведенята, поръчахме си по един бургер (или бяха много вкусни, или бяхме много гладни) и pale ale - вечерта завърши прекрасно!


Сутринта станахме, минахме покрай една пекарна, взехме си банички (тук ги наричат бюрек) и тръгнахме към езерото Блед.

Езерото се намира непосредствено до планинското градче Блед, разположено в полите на Алпите. "Горе в ляво на картата на Словения. Като сърцето..."


Обиколихме цялото езеро, за да се насладим на красотата му от всеки един ъгъл. Думите не стигат...Спиращи дъха гледки!!!


Разходката продължи към замъка Блед.


Минахме покрай катедралата Свети Мартин.


След това се върнахме по пешеходната алея и продължихме обиколката на езерото. Стигнахме до тук:


Наехме си лодката за час и с нея се разходихме до острова. Там се намира възхитителната църква Успение Богородично, посветена на Дева Мария и Мария Магдалена.



Върнахме лодката и завършихме обиколката на езерото, което ще остане завинаги в съзнанието ми.


Върнахме се в Любляна късния следобед и по най - бързия начин се приготвихме за разходка. Бях си нахвърлила основните забележителности и някои интересни места. 
Разходката започна със стария град, фонтана Роба и замъка

Драконовия мост


фонтана Роба


Замъка в Любляна

Замъка в Любляна

гледката от замъка

От замъка се спуснахме към кв. Кароково, който наподобява малко селце. 


Минахме през Roman wall -  римски останки. 


От там продължихме към парк Тиволи. 



Разходихме се из парка и излязохме на площад Република, минахме покрай Парламента, след това и покрай университета и излязохме на Тройния мост по тъмно.


Вечерта завърши край реката. А на сутринта Венеция ни чакаше!!!