Защо избрахме Задар?
Задар е град на залезите. Идеален за разходка по плажа. Хубаво е да има кого да държите за ръка, докато се наслаждавате на огненото небе...
Старият град на Задар е запазил своя римски облик. Заобиколен е от три страни със стени, а венецианският лъв все още пази Пристанищната и Градската порта.
Градът е известен с това, че притежава най - красивите църкви в римски стил в Хърватска.
Изкарахме само един ден тук, а на следващия ден се отправихме към гордостта на Хърватска - Плитвичките езера.
Безспорно мога да ги нарека най - туристическата атракция на Хърватска. Паркинга беше препълнен. Оставихме колата някъде там с надеждата после да я намерим и се отправихме към касите. Взехме си билети и се насочихме към пристана P1, от който с лодка се придвижихме към P2.
От там започна и нашата разходка, която продължи около 5 - 6 часа, може би.
Наистина загубих представа за времето. И как да не загубя?!?
Въпреки многото туристи, езерата заемат едно от челните места на най - красивите места, които някога съм виждала.
Истинска приказка.
На моменти просто дъха ми спираше.
То бива и може красива природа, но с тази хърватите с основание трябва да се гордеят.
Красотата на националния парк се крие в неговите 16 езера, които са свързани чрез водопади и са разположени в гъсти гори, където можете да видите елени, мечки, вълци и някои редки птици.
Ние срещнахме мечка с две мечета на отиване към самия парк. Пресичаха улицата - интересна гледка... на отсрещната страна продаваха мед :)
Добре, че бяхме в колата - така срещата с тези животински представители е някак си по поносима ;)
Но стига съм се отклонявала...
Разходката продължава. На където и да погледнеш - все беше хубаво.
Снимка тук, снимка там... и шумолящата вода под мостчето да не забравя да снимам
Хайде и по това мостче да се поразходим.
Всичко в Националния парк Плитвички езера беше много уредено - влакчета и корабчета на всеки 30 минути предвижваха туристите от и към различните пристани и гари.
Обиколката ни стигна до гара St3. От там хванахме влакчето до St2, от където по - рано започна разходката ни. От толкова красота наоколо вече имахме нужда да изпием по една студена бира - така и направихме. След това изчакахме следващото влакче, което ни отведе към St1.
И от там гледката беше зашеметяваща.
Чувството е все едно сте попаднали в Рая...Тези преливащи синьо - зелени нюанси са наслада за сетивата.
Времето вече доста напредваше...
А гледките все така ни привличаха. Можех да им се наслаждавам цяла вечност.
Следвахме маршрута, които трябваше да ни отведе към Пристан P3
Минавахме покрай, езера и водопади,
малки и големи,
от хубави, по - хубави...
Всички те бяха обозначени с табелки, които доста ни помагаха да се ориентираме къде сме и на къде да продължим.
Истината е, че изобщо не ни се тръгваше от тук, но парка имаше работно време, с което трябваше да се съобразим.
От P3 корабче ни отведе към P2, а от там друго ни върна на P1.
Колите на паркинга вече бяха намалели значително. Сравнително бързо открихме къде сме паркирали - щяхме да се справим и без чекче в maps - а, но за всеки случай бях направила едно.
Последната вечер от едно незабравимо пътуване - Загреб. Множество емоции.
Пристигнахме около осем вечерта. Апартамента, който запазих - заключен. Човека, които трябва да ни даде ключ - не вдига. Аз - вече много гладна...
Разбира се всяка приказка си има happy end. Не след дълго господина дойде, отключи ни, извини се за неудобството - беше му забил телефона - технологии - няма как!!!
Даде ни джокер къде да седнем да вечеряме и ние останахме много доволни.
Така настанихме се и излязохме.
Бяхме отседнали в стария град.
Изключитено близо до катедралата.
А това тук е една от пресечките на ул. Ткалчичева (най - красивата улица в Загреб. Днес е заета от множество барове и кафета и се е превърнала в най - популярното място за излизане през лятото), от която се открива хубава гледка към катедралата. За съжаление нямаше места вън и седнахме вътре, но пък храната беше много вкусна.
След като приключихме с вечерята, направихме една вечерна разходка по Ткалчичева, след което минахме покрай Каменната врата.
Загреб се оказа много красив - както вечерта, така и през деня.
Събудихме се към 10 - без аларми, без график! Събрахме багажа, излязохме да закусим и да пием по кафе.
Единствения план за деня беше да си тръгнем към България.
Нямаше как да пропусна да направя няколко снимки и през деня.
По обяд вече пътувахме към България, а в малките часове - вече си бяхме у дома.
The End