Тази история започна още през септември с два билета и една мечта - Caminito del Rey.
Кацнахме привечер на 11 ноември в Малага, след което трябваше да се ориентираме към метрото, линия C 1, която ни отведе до централната част на града.
Летището е изключително уредено. Важно е да знаете, че машинката за билети за метрото работи само с евро :) Опитах няколко пъти да и пробутам английска валута, но не я хареса!
Настанихме се малко след 19 часа в едно много уютно хостелче https://lacasamatacentral.com/
Девойката на рецепцията съвсем любезно ни ориентира към най добрата паеля наоколо. Тръгнахме из малките китни улички. Хареса ми южняшкия дух. Живота кипеше. Млади, усмихнати хора, пълни заведения, оживени улички ... какво му трябва на човек?!?
Hola vacaciones! Hola Espana!
Сутринта станахме рано. Закуска, кафе и полет. Следващите няколко дни трябваше да повторим това упражнение няколко пъти.
На обяд вече бяхме в Тенерифе. Отседнахме в Santa Cruz de Tenerife. Температурата на острова вещаеше плаж.
След плажа се ориентирахме към намирането на приятно местенце за вечеря. Вярвам, че има доста такива, но в неделя не работят. Все пак се справихме с тази задача. Вечерята беше вкусна, местното вино - също! Вечерта продължи с разходка.
Попаднахме на интересно осветен парк, след което се ориентирахме към прибиране. На сутринта ни очакваше Тейде.
Връх Тейде е най - високата точка в Испания и най - високият вулкан на Европейския континент.
Първото изригване на Тейде било преди 180000 години, а последното през 1909 година. В наши дни вулканът е спящ, но все пак не е угаснал. Смята се, че в бъдеще са възможни вулканични изригвания, макар че никой не би могъл да предскаже кога ще се случи това (ако се случи).
Станахме рано и хванахме автобус за Puerto de la Cruz.
Какво да ви кажа?!? Разбират им на автогарите в Тенерифе :) Тук палмичка, там автобусче. Факт е обаче - тук никой за никъде не бърза. Разписания има, само защото трябва да ги има, не за да бъдат спазвани.
Хванахме си автобус към Тейде. Първоначалната ни идея беше да спим в една хижа в подножието на върха - Алтависта, защото това беше единствения вариант да се качим до самия кратер без разрешително. Оказа се, че разрешителните са ограничени и бяха изчерпани два месеца преди нашето посещение. Можете да се сетите, че и местата в хижата бяха заети. Та за това автобуса ни остави на лифта, заедно с една камара други туристи.
Беше около 11 преди обяд, а билетите които си взехме бяха за 13:30. Научихме целия асортимент на сувенирния магазин докато чакаме нашия ред.
Издигнахме се на 3718 метра над нивото на Атлантическия океан.
Растителност тук на практика почти напълно липсва. Изключение правят някои по - издръжливи кактуси и храсти. Доста характерни са ярките жълти или зеленикави нюанси, които сярата придава.
След като разгледахме наоколо, лифта ни смъкна. Единственият автобус към Puerto de la Cruz беше след още два часа. Решихме да ги оползотворим с обяд.
На автогарата в Puerto de la Cruz ни посрещна Калоян - българин, който е изкарал доста години в Тенерифе. Tой ни разходи по цялата западна дължина на острова. Идеята беше да стигнем до Masca - едно от най - живописните места на острова. Е, стигнахме до там - но минаваше девет вечерта, съответно беше пълен мрак и успяхме да се полюбуваме единствено на лъкатушещите пътища и тесните остри завои по пътя. И все пак, ако някога решите да видите местността през деня, би следвало да изглежда ето така:
След разходката седнахме да вечеряме. Опитахме местната канарска кухня - не бе запомняща се! Тук е момента да изкажа благодарности на Калоян - за разходката, за разказите за живота тук и за приятната вечер. Имаше няколко култови и запомнящи се фрази, които ще се опитам да цитирам:
"Тук никой за никъде не бърза. Спокойно можеш да си направиш уговорка и да закъснееш с час - два. На никой няма да му направи впечатление". Това обяснява спокойствието на местните, както и "разписанията" на автобусите.
"Тук богат няма да стана, но хубавото е, че като приключа работа - мога да отида на плажа"
На следващата сутрин се отправихме към летището. Предстоеше ни полет до остров Ла Палма - "едно истинско бижу сред океана", "la isla bonita".
Кацнахме малко преди обяд. Беше доста по - топло отколкото очаквахме, направо си беше горещо. Хванахме си автобус до Санта круз де ла Палма. Имахме на разположение по - малко от 24 часа, за да разгледаме острова, които е известен с пътя на вулканите. За наше огромно съжаление, без кола под наем и с един следобед на разположение беше на практика невъзможно да видим всичко, което искаме.
Тръгнахме по главната улица, в близост до която трябваше да е апартамента, които запазихме. Открихме го, доста емоционално бих казала, но все пак го открихме. В типично испански стил, адреса на апартамента се разминаваше с няколко пресечки от действителността.
Нашият домакин - Франклин - голям сладур! Говореше испански перфектно, а ние - изобщо :) Но и с това се справихме. Единствено с топлата вода не се преборихме...просто защото той ни казал на испански, ако искаме топла вода да му кажем 20 минути по рано, за да включи бойлера. Със същия успех бих разбрала и китаец може би.
Така, след студения душ се насочихме към централната част. До автогарата имаше туристическа информация и най накрая човек, с които да осъществим някаква комуникация. Служителката много любезно ни обясни, че за няколко часа няма как да направим пътя на вулканите, които се прави в 2-3 последователни дни. Затова решихме да разгледаме, т.нар каньон на водопадите.
Ла Палма е един от най - зелените канарски острови. Голяма част от склоновете му, особено северната част на острова, са покрити с изключително красиви и гъсти дъждовни гори.
За да стигнем каньона на водопадите трябваше да си хванем следващия автобус към Los Sauces, след което такси (което беше с фиксирани цени и много изгодно) до Calle de los Tillos.
Таксито ни остави до началото на еко пътека, която трябваше да ни отведе до водопадите, които бяха затворени....каквото и да означава това ...
Попитахме изумено, как така са затворени, а шофьора с усмивка, или по скоро насмешка отвърна - ами така, защото не са отворени.
Като изключим, че в каньона на водопадите - водопади нямаше, прехода беше много приятен. Гледките, които се откриваха в края на еко пътеката си заслужаваха липсата на водопади.
Върнахме се обратно по пътеката, викнахме си същото такси. Той ни върна там, откъдето ни взе и изчакахме следващия автобус за Санта круз де ла Палма. Разбира се, гонихме автобуса, защото решихме да го чакаме от същата страна, от която сме го хванали ;)
 |
| тук се вижда грешната спирка :) |
В съзнанието си все още виждам как таксиметровия шофьор ни гледа как тичаме след автобуса ... и се превива от смях!!!
Вечерта се поглезихме с няколко чаши вино и плато от местни кози сирена, а на сутринта станахме рано. Разходихме се по пустата плажна ивица, докато не видяхме първото отворено кафе. Седнахме за закуска, след което поехме към летището.
Кацнахме на северното летище в Тенерифе преди обяд. Вече не помня точно как се придвижихме към автогарата, от която трябваше да хванем автобус за южното летище...Но вероятно никога няма да забравя как имахме повече от 5 часа между полетите и ... автобуса към летището се счупи. Всички бяха леко притеснени, аз вече бях свикнала с мисълта, че сме в Испания, и никои за никъде не бърза, и че рано или късно ще мине друг автобус...Така и стана.
 |
| спасението идва :) |
След всичките тези емоции се озовахме отново на летището в Малага. Там ни посрещна Христо - нашият любезен домакин. Следващите няколко дни изкарахме в тях...и мисля точно сега е момента да им благодаря още веднъж за гостоприемството - Благодаря ви - Ицо и Дени, и на малката принцеса Деа за прекрасните няколко дни, които изкарахме с вас!!!
Вечеряхме в добра компания. Взехме по един горещ душ, най накрая - след ледените бани в Ла Палма - имах нужда от това :)
На сутринта закусихме с испански мекици - чурос, след което Христо ни остави на гарата. От там хванахме влак за Ел Чоро.
Два билета и една мечта - Caminito del Rey.
След около два часа път слязохме на гарата. От там ни взе автобус и ни откара до началото на еко пътека, която от своя страна водеше до началото на "Пътят на краля" - един от най - опасните туристически маршрути, които можете да изберете.
Дълъг е около 3 км, широк не повече от метър и представлява малка пътечка, прикрепена към отвесни скали с височина до 100 метра.
Пътят се намира в близост до един от известните европейски центрове за скално катерене - Ел Чоро, Малага, Испания. Построен е в периода 1901 - 1905 г. Првоначалната му идея била да служи като спомагателен път за работници, строящи язовир в местността.
През 1921 г. пътят е посетен от крал Алфонсо ХIII и оттогава носи настоящето си име. Няма данни дали преди това се е наричал пътят на работниците.
Ел каминито дел рей привлича много смелчаци. Доскоро пътят не се е поддържал и защитният му парапет почти изцяло е липсвал. След няколко фатални инцидента, през 2000 г преминаването по него се забранява.
14 години по късно, на 28 март 2015 година - пътеката отново е отворена и всеки желаещ може да крачи на височина над 100 метра над шумящата далеч под краката му река.
След обезопасяването и, "най - опасната пътека в света" бързо се превръща в туристическа атракция, която привлича търсачи на силни усещания от цял свят.
След като приключихме с "пътят на краля" се върнахме на гарата, изчакахме следващия влак за Малага.
От там се разходихме около пристанището, след което пихме бира по залез.
Направихме лека разходка по централните улички, минахме и покрай катедралата, след което се прибрахме да почиваме.
Следващият ден ни беше за разходки - свободна програма, или т.нар Малага тур. Станахме сравнително рано, хванахме си автобус към центъра. Беше доста оживено. Тъкмо бяха започнали да слагат коледната украса по централните улички.
Вече изпитвахме известна нужда от храна, затова се ориентирахме към най близкото заведение, където се сервира чурос.
След като закусихме, Ицо се присъедини към нас и продължихме с разходката.
Минахме отново покрай катедралата, продължихме към къщата музей на Пабло Покасо, която така и не посетихме.
Разгледахме крепостта.
Продължихме да вървим през един хълмист парк откъдето се откри невероятна гледка към Plaza de Toros.
За да се насладим изцяло на прекрасното време, и все пак да усетим истинския дух на Малага решихме да се върнем пеша към дома на нашите домакини.
Прехода мина само с една почивка - за бира разбира се! Замезихме с типичните за тук рибки на скара.
Прибрахме се привечер.
На следващата сутрин събрахме багажа, следобеда ни чакаше полет - обратно към реалността.
Последния ден изкарахме в разходки по плажната ивица на малък курорт - Banalmadena - в близост до Малага.
Вече пригладнели, направихме един късен обяд, след което се отправихме към летището.
Благодаря на всички, благодаря за всичко!
Gracias a todos, gracias por todo!!!
