Прогнозата вещаеше да е много горещо - 35 до 39 градуса - типична температура за Август.
Тръгнахме в 3.00 сутринта. Чакаха ни малко над 750 км път.
Движихме се по план и разписание. Бяхме предварително подготвени, че след границата пътя става лош - тесен, разбит и с множество завои. На фона на пътя от София до Гюешево, наистина е така, но предвид това, че пътуваме от Русе - разбитият път не ни впечатли. Около Скопие има и магистрални участъци, за които трябва да сте подготвени с евро (0,5 - 1 евро/пункт) или денари (30 - 60 денара/пункт). По спомен пунктовете за плащане до Скопие бяха три, след което отбихме за каньона Матка (едно приказно кътче). След това в посока Охрид имаше още три - четири пункта за плащане и строяща се магистрала :)
Първата ни спирка бе гореспоменатия каньон Матка. Оставихме си колата на паркинга и тръгнахме по поречието на река Треска.
За повечето туристи мястото е непознато, макар че заслужава да се популяризира.
Природата тук може да се определи като дива и красива.
Река Треска се извива между изсечените скали, а посетителите се движат по обезопасената с парапет екопътека. Пътеката минава покрай църквата Свети Андрей, ресторант и хотел. Това е мястото, от което може да се вземе сувенир, да се пие кафе с неповторима гледка, а също така има възможност да се наеме лодка или каяк.
През 1938 г. е построена първата ВЕЦ по реката и така се е образувало езерото. По късно са направени още две водни централи. Пътеката в скалите е само от едната страна - в дясно, а множество пещерни образувания - на отсрещната. Обезопасената пътека спира точно срещу входа на пещерата Врело. Поради липсата на изграден мост, единствения начин да се стигне до нея е по вода (с лодка или каяк).
Разходките с лодка са целогодишни. Продължителността им е около час в посока. Атракцията показва друга гледна точка към каньона, която ние си оставихме за следващо посещение (за да може и детето да се полюбува на плаването с лодка).
Пътеката продължава, но вече необезопасена, още 3 км. Някога пълната и дължина е била 65 км, но заради изградената втора ВЕЦ, днес от нея са над вода едва 8 км. Навремето хората стигали напряко от едно населено място до друго по изсечената пътека в скалата - така избягвали заобиколния път през Скопие.
В каньона Матка има 12 маршрута подходящи за любителите на скалното катерене. Онези, за които кулинарният туризъм е приоритет, също няма да останат разочаровани - тъй като ресторанта се слави с добра кухня и гарантира величествени гледки. Край реката има и обособени места за отдих и пикник.
След като разгледахме наоколо се насочихме към една от обособените за почивка масички край реката. Там хапнахме, след което продължихме към Охрид.
Пристигнахме в Охрид час преди придвиденият, тъй като бяхме пропуснали, че Македония е в друг часови пояс. Беше малко след три следобед. Разопаковахме си багажа и се отдадохме на заслужена почивка след дългия път.
А гледката от терасата - неописуема! Мога да се будя и да заспивам с тази гледка години наред!
Починахме си малко и към 18.00 часа тръгнахме по тесните улички на стария град.
Тесни, стръмни и двупосочни, ако трябва да съм точна!
Слизайки към центъра се наслаждавахме на хубавата гледка към езерото.
Минахме покрай две църкви, една от които беше Света София.
 |
| църква Света София |
Разгледахме я по обстойно и продължихме към центъра на Охрид. Намерихме обменно бюро, запасихме се с денари, след което се заехме с нелеката задача да намерим заведение, в което да вечеряме. С малко късмет и доста търпение, след около 30 - 40 минути търсене на свободна маса, се наслаждавахме на студено Скопско пиво на брега на езерото и се любувахме на красивия залез.
След вечеря се разходихме край брега. Имаше множество хора. Събота вечер - нощния живот кипеше, а ние вече доста изтощени качвахме баира към вилата, в която бяхме отседнали.
Изгрева беше красив, макар че предпочитах да го проспя!
Закусихме, пихме кафе и тръгнахме към манастира Свети Наум.
Той се намира на 30 км от Охрид, почти до границата с Албания. Пътувахме около час. Пътят е тесен, с множество завои. Минава се покрай няколко селца, които са превърнали брега на езерото в плаж. Гъмжеше от плажуващи, които пресичат натоварената улица както им душа сака.
И ето че пристигнахме. Пред манастира има голям платен паркинг. Оставихме колата на сянка и се насочихме към алеята, която води до манастира. От дясната ни страна е езерото - с всички плажуващи туристи. От ляво - тараби за сувенири. Пред нас, на хълма в края на алеята - манастира Свети Наум. А зад нас е планината Галичица, която разделя Охридското и Преспанското езеро. Част от планината е Национален парк Галичица, а заедно с Охрид и езерото е под закрилата на ЮНЕСКО.
Вървейки по алеята стигнахме до изворите на Охридското езеро. Водата в тях идва от Преспанските езера и е кристално чиста и гладка.
Малко по нататък тази вода бурно се влива в Охридското езеро.
Има лодки, с които може да се разходите из изворите и да стигнете до църквата Света Богородица.
Пред манастира има обособен малък парк с водопади, пейки и беседка. В двора се срещат и множество пауни.
От терасата в двора на манастира се разкрива невероятна гледка към езерото.
След като и се полюбувахме и направихме малко снимки влязохме в църквата.
 |
| манастир Свети Наум |
 |
| манастир Свети Наум |
В малка ниша се намира гробът на Свети Наум. На излизане запалихме по една свещичка за здраве.
Слязохме до църквата Света Петка, а от там обрано по алеята.
 |
| църквата Света Петка |
Гледката към планината Галичица беше величествена.
И ето че отново се озовахме на паркинга. За наша радост - колата все още беше на сянка. Тръгнахме обратно към Охрид. На влизане в града спряхме да видим „Билянини извори“.
Е, видяхме ги! След това се прибрахме в стаята, за да се скрием от слънцето.
В късния следобед отново бяхме по калдъръмените улички на Охрид.
Минахме покрай Горната Порта и от там се насочихме към античния театър.
Изграден е в късно елинистическата епоха. Имал е богата архитектурна декорация.
След падането на Македония под Римска власт, театърът е приспособен за гладиаторски борби и борби с диви зверове.
Вероятно е бил разрушен с налагането на християнството в началото на 4 век след Христа, като материал от него е използван за градене на раннохристиянски базилики.
Театърът е частично разкрит при разкопки през 1935 година. През 1999 г. започва цялостно разкриване на театъра и от 2001 г. той отново се използва за представления.
След античния театър продължихме в посока църквата Свети Климент и Панталеймон.
„Свети Климент и Панталеймон“, наричан още „Свети Климент Стари“ или Манастир Плаошник е български средновековен манастир разположен на хълма Плаошник в старата част на Охрид. В нея се съхраняват мощите на Свети Климент Охридски - покровител на град Охрид и на езерото.
След като разгледахме едно от най старите и популярни светилища в българската история продължихме с разходката.
Попитахме един мъж за пътя към църквата Свети Йоан Канео и той разбира се ни насочи. Каза ей сега от тука ще завиете наляво и после пак наляво. Ние разбира се го послушахме и поехме наляво.
Изкачихме един баир и се озовахме в някаква горичка, разбира се с бебешка количка. От дясната ни страна, на върха на хълма се виждаше Самуиловата крепост. Ние поехме по горската пътечка вляво и не след дълго се разкри гледка към една от най известните в Охрид църкви.
Църквата „Свети Йоан Канео“ е разположена на едно от най живописните места в Охрид. На една крайбрежна скала над Охридското езеро, западно от рибарската махала Канео. Датира от края на 13 - началото на 14 век.
Направихме си множество снимки на фона на църквата и езерото. По залез тръгнахме към крайбрежните ресторанти.
На горната снимка се вижда, че все пак има и така да се каже „цивилизован“ път към църквата, който използвахме за да стигнем до центъра.
Вечеряхме, след което си направихме дълга разходка по пешеходната зона и се прибрахме да почиваме.
На сутринта закусихме и пихме кафе на терасата, докато се любуваме на прекрасното езеро.
Събрахме багажа, освободихме стаята и още преди да стане много горещо успяхме да разгледаме Самуиловата крепост.
Най високата част на Охрид е обхваната от централните зидове на крепостта, които имат височина от 10 до 16 метра, и няколко отбранителни кули.
Единият край от външната стена се спуска косо на запад до брега на Охридското езеро при местността „Лабино“.
Другият край тръгва на изток, преминава през външната „Горна порта“, обхваща по ниската височина на Охридския рид в местността „Дебой“ и оттук продължава на юг и косо се спуска към езерото.
Този път бяхме зарязали бебешката количка и успяхме да разходим малката госпожица из цялата крепост. В знак на благодарност тя предложи да ни закара до Скопие :)
Идеята беше да разгледаме основните забележителоности на столицата, да се наспим и на другия ден да поемем към Русе. Речено - сторено. Пристигнахме в Скопие около два следобед. Беше адски горещо, затова останахме в хотела до към 18.00 часа.
Тръгнахме пеша. Центъра беше на 15 - 20 мин. Изненадахме се от грандоманията, която се наблюдава по централния площад.
В този град може да се види по малко от всички европейски столици - триумфална арка, подобна на тази в Париж; огромни паметници на Александър Македонски, Филип Македонски и на цар Самуил на широки площади, наподобяващи Рим; двуетажни червени автобуси на градския транспорт, досущ като тези в Лондон; крайбрежието на Вардар и красивите сгради около реката, наподобяващи пейзажа на Дунав край Будапеща.
Продължихме по Камен мост към Старата чаршия.
Старата чаршия представлява квартал от търговски улици, изпълнени с бутици, антикварни магазини и кафенета.
Разходихме се по павираните улички, опитвайки се да усетим автентичния дух на града. Стигнахме до църквата Свети Спас, смятана за един от най важните паметници на културата в града.
В камен саркофаг в двора на „Свети Спас“ се намират посмъртните останки на българския революционер Гоце Делчев.
За съжаление църквата беше затворена и не успяхме да я разгледаме.
Но пък за голяма наша радост точно до нея бе разположена „Стара градска пивница“. Пихме страхотна крафт бира и ядохме възможно най вкусните кебапчета.
Прибирайки се обратно към хотела, минахме покрай добре осветената крепост и гъмжащия от хора площад.
На сутринта разгледахме Скопското кале и поехме по пътя към България.
Беше незабравимо и вълнуващо пътуване. Дълго ще пазя в съзнанието си спомена за вълшебното Охридско езеро!
