Мианмар - началото Янгон и Мандалей

25 октомври - един дълъг и пълен с изненади ден!

Идеята беше да влезем в Бирма със съдействието на Air Bagan (бирмийска авиолиния) с много удобен, директен следобеден полет, но в последния момент го отмениха. Така се наложи да станем в 6.00 сутринта, за да хванем полет за Банкок и след това да прикачим за Янгон (Yangon) с любимата Air Asia. Реално първият ни полет беше вътрешен, но тава в никакъв случай не означава,че не се разходихме няколко пъти между вътрешни и международни полети! В крайна сметка минахме през международни, което със сигурност беше по добрия вариант! Да минеш всички проверки на по - малко летище (визирам това в Chang Mai) винаги е по - добре, отколкото на по - голямо (а в Банкок хамалогията е наистина голяма, особено ако нямаш предварително изкарана виза). Вариантите за виза са два, електронна виза с предварително одобрение и печат на летището (каквото всъщност имахме), или такава издадена от посолството на Бирма в Тайланд(Банкок).

След всички щуротии, които се случиха по обяд вече бяхме в Бирма. На летището в Янгон всичко се случи много бързо, електронна виза, печат, сменихме няколко долара за бирмийски кияти(чати) и хванахме такси за хотелчето, което бяхме запазили. Цените на такситата от летището към града са фиксирани и варират между 8000 и 12 000 киата, според квартала, броя на пътниците, но понякога и симпатиите оказват влияние.

Не очаквах в хотела да имаме топла вода и wi-fi, по скоро се надявах да има ток или поне режим на тока! Всичките ми очаквания бяха разбити! Ток, топла вода, Интернет, любезен персонал....хвърлихме си багажа в стаята и излязохме да се разходим в квартала. Определено мизерията тук е максимална, но има своя чар...
Обядвахме в кварталното суши. Посетихме два местни маркета, пихме бири и коктейли на два различни roof top бара, пушихме наргиле.

Тук цените са доста приятни, както на храната, така и на всичко останало. Може би единствено полетите и нощувките са с леко завишени цени, но това е заради правителството им.

Станахме рано сутринта, оказа се че хотела ни е в китайския квартал и утрото бе значително шумно. Излязох на терасата да погледна от къде идва шума - монаси се разхождаха по улицата и пееха, а хората им даваха храна (най - често сварен ориз).

Закусихме и се насочихме към жп гарата с цел да си вземем билет за нощния влак към Мандалей.

Оказа се, че няма свободни места за спален вагон. Решихме, че е възможно агенция да може да ни уреди билети, намерихме агенцията. Момчето ни гарантира, че има свободни места и че билетите ще ни чакат в хотела в 17.30. Да, ама не! Бяха ни върнали парите за билети на рецепцията.

Преди да се убедим, че няма билети за влака посетихме местните забележителности - пагодите и два парка!

Гледка от единия парк към Shwedagon pagoda 

Shwedagon pagoda

Вървейки от пагодите в посока втория парк стигнахме до кръстовище без изход. Това беше и кулминацията на деня. Попитахме един униформен как да стигнем до парка...съответно той влезе в една кабинка, натисна няколко бутона и спря движението, за да пресечем!!!! Чувството беше страхотно! Парка също бе много добър!

Kandawgyi lake 

Kandawgyi lake 

Прибрахме се, видяхме че нямаме билети за Мандалей и решихме да търсим друг транспорт. Вариантите да стигнем от Янгон до Мандалей са три - влак със спален вагон за 25$, нощен автобус за 20$ и полет за 130$ (както казах по рано, правителството е решило цените на полетите да са фиксирани).

Влака беше най - удачния вариант, защото спалния вагон се води upper class и спестява една нощувка (тъй като и нощувките в цяла Бирма са изкуствено завишени от правителството им), но го отписахме, поради липсата на места.

Автобусите пътуват около 8 часа, има дневни и нощни. Ние сме привърженици на нощния, тъй като предпочитаме да не губим 8 часа от деня си в път! Оказа се обаче, че и автобусните билети са дефицит!

Станахме сутринта, закусихме и си запазихме нощен автобус чрез хотела, в който бяхме отседнали. Автобуса тръгваше в 21.00 часа, но ни казаха в 19.00 да сме в хотела. Без да задаваме въпроси освободихме стаята и излязохме за последна обиколко на Янгон. Пихме по един чай (Бирма дълги години е била под Английска власт (1824 г. до 1948 г.), а също така е населена с много индийци и китайци, което от своя страна е превърнало чая в традиция), хапнахме типична мианмарска храна (салата от ядки и чаени листа, салата с джинджифил и ядки и патладжан по Мианмарски  трите ястия бяха гарнирани (или по точно овкусени) с дребни сушени скаридки).

След това се забихме в един отдалечен квартал, за да разгледаме едно езеро. Като казвам отдалечен квартал - не се шегувам. Няколко таксита ни отказаха да ни върнат, причината беше че не ходят до този дистрикт! Успяхме да стигнем в уговорения час до хотела, като очаквахме да са ни уредили трансфер до автогарата, но бяха забравили. Оказа се че автогарата е по далеч от летището. Хванахме такси и пътувахме повече от час и половина. Ако трябваше да се справим сами с намирането на сектора от който тръгва нашия автобус, може би все още щяхме да сме в Янгон. Стигнахме 15 мин преди да отпътува автобуса, които беше много удобен и успяхме да спим през по голямата част от пътя.
Стигнахме в Мандалей рано сутринта. Оставихме си багажа на рецепцията на хотела и излязохме. Беше малко преди 8 сутринта, всичко наоколо беше затворено. Отидохме да видим крепостната стена Mnadalay Grand Royal Palace.

Там срещнахме един бъбрив таксиметров шофьор. Името му беше мистър "No problem". Закара ни до палата, който беше доста навътре в крепостта безплатно, защото и без друго отивал на там...

След това си го наехме да ни разходи из града, а на другия ден и из три древни града в околията.
Бяхме забравили да си купим билети за вход, но мистър "No problem" се зае с тази задача. С един билет могат да се разгледат всички забележителности в града и околията и важи за два дена.

След палата се насочихме към Mandalay Hill, но попаднахме в страхотно задръстване.

Дори ни отбиха и казаха да се върнем малко по - късно. Оказа се че престоя ни в Мандалей съвпада с Full moon of Tazaungmon Festival. Провежда се в края на октомври или началото на ноември, първото пълнолуние след дъждовния период.

Шофьора ни обясни, че на този ден не се работи и много хора идват тук със семействата си, да се помолят, да хапнат и да се забавляват.

Също така обясни, че в Мианмар много обичат празниците, празнуват Китайската Нова година и стандартната Нова година, и всичко което може да се празнува ... :)
Отидохме да разгледаме два манастира, единия от които беше много древен, целия в дърворезба, направена от тиково дърво. Shwe Kyaung Monastery

А другия е изгорял и сега е реставриран. Atumashi Monastery

Пред манастирите много от децата искаха да се снимат с нас. Мистър "No problem" обясни, че те не са от тук (дошли са за празника) и до сега не са виждали туристи (бели хора). Бяха големи сладури. След като приключихме със снимките разгледахме Kuthodaw Pagoda и се върнахме да видим гледката от Mandalay Hill.

Беше пълно с много хора, но се сляхме с тълпата, обиколихме и се прибрахме да починем. Вечерта излязохме да хапнем в едно квартално заведение. Пихме бира с всякакви щуротии на BBQ и се прибрахме да почиваме.

Сутринта в 8.30 мистър "No problem" трябваше да ни вземе от хотела, но беше пратил брат си. Тръгнахме на обиколка около Мандалей. Първо разгледахме как правят дърворезба.

След това как се тъче местното облекло.

После тръгнахме към Амарапура. Там разгледахме няколко темпъла и училището за монаси.

Храмът, в който има 1000 статуи на Буда

Монасите се нареждат за обяд

След това се насочихме към следващото древно градче - Саганг (Sagaing). Във втория темпъл искаха да си платим за "outside view", но ние се направихме на луди.

Вече беше обяд, хапнахме на брега на реката и след това я прекосихме с лодка, за да разгледаме Inn Wa. Там дълго време ни убеждаваха да си вземем превоз с конче, дърпахме се известно време, но накрая се примирихме и ни разходиха като истински туристи.

След разходката из Inn Wa тръгнахме обратно към града. Спряхме да се разходим по U Bien's Bridge (древен дървен мост) почти по залез. Беше пълно с туристи, но красиво и пълно с положителна енергия местенце.

Прибрахме се и на рецепцията ни чакаха билети за лодката към Баган. Взех душ, излязохме да хапнем, купих си бутилка местно вино (повече няма да направя тази грешка), прибрахме се, помързелувахме и стегнахме багажа.

Първи впечатления от Тайланд

Следващата екзотична дестинация в югоизточна Азия! Следващата сбъдната мечта.
Не в лъскавите места по света е истинския туризъм, а точно в тези красиви дивотии, които имаме удоволствието да разглеждаме. Винаги трябва да избираме различната дестинация, тази която да ни научи да се радваме на малките неща. Тази, която да ни кара да се усмихваме и да бъдем по - добри.
Сутринта на 14 октоври - раницата на гърба, паспорта - под ръка, усмивката на лице и към Отопени. Полета ни беше на обяд, но тъй като Дунав мост е в ремонт си дадохме няколко часа аванс. Пътувахме добре. Кацнахме в Банког рано сутринта на 15 октомври. Хванахме си влакче от летището към града и след това прикачихме на BTS (sky train). Нашата спирка беше Nana, хотела ни пък беше в близост до Nana Plaza, която е известна със своите стриптийз барове и още нещо...
Ескалаторите на BTS бяха препълнени. Аз дадох глупавата идея да изчакаме народа и така да слезем. "Добре дошла в Банкок! Тук е така."

Спирката беше на 5 мин от хотела. Въздуха беше влажен и лепкав, разнасяше една не много приятна миризма, с която след втория ден се свиква. Беше твърде рано да се настаним в хотела, затова си оставихме раниците на рецецията и отидохме да потърсим нещо за закуска.
Направихме обиколка на квартала и намерихме първото отворено заведение, което сервира типичния за Тайланд пад тай. След закуска вече имахме сили да се разходим още малко. Крайната точка на тази разходка бе за масаж.

Традиционния тайландски масаж ("йога масаж") е древна лечебна система, съчетаваща индийски аюрведа принципи и акупресура (техника в традиционната китайска медицина), подпомагани от йога пози. За основател се счита Jivaka Kumar Bhacca, който е почитан в Тайланд като "бащата на медицината". Традиционния тайландски масаж не използва масла и лосиони. Обличат се удобни дрехи и се ляга на постелка или матрак на пода. Продължителността на масажа е между един и три часа. След него тялото става по - гъвкаво, а болките в раменете, гърба, ставите и мускулите изчезват. Чувството е прекрасно.
В Банкок има ужасно много молове, но все така са сто пъти по - малко от масажните студия.
След хубав тай масаж организма на туриста може да понесе и вкусна тай храна.

Такава може да се срещне във всеки един мол - както в повечето азиатски молове, така и тук си имат отредени етеажи само за храна. Често етажите с храна са поне два, единия с лъскави ресторанти, световни вериги и високи цени, а другия (често подземен или последен) - фудкорт (food court) - където има щандове с най - различни вкусотии на много приемливи цени. Смея да твърдя, че фудкорта на които попаднахме бе сполучлив избор за обяд.
Вечерта - първата вечер в Банкок беше колоритна. Стартирахме с винен бар, след това преминахме към наргиле в заведение на име "Дубай" и завършихме вечерта на покрива на един мол - Roof Top Bar Cloud 47.

На следващия ден направихме разходка до Lumphini Park. Красив парк.

В него срещнахме ето този сладур:

След разходката в парка бях готова за масаж! Озовахме се в една открита дървена постройка, заобиколена от зеленина - няма никакво значение къде те масажират, важното е да го правят поне час. Тайландския масаж води до пристастяване и след всеки следващ се чувстваш по - добре!
Другото често срещано нещо в Банкок е уличната храна.

Street food

Вечерта хапнахме на улицата, а след вечеря пихме кой бира, кой пина колада на една доста оживена улица с множество заведения, най открояващо от които бе Cheap Charlie. След това се насочихме към арабския квартал, където се насладихме на вкуса на добре направено наргиле.
На следващата сутрин закусихме в много готин food court в MBK Center( етаж 5). В корта можеше да се опита кухня от почти всяко кътче на света, а също така разполагаше с фреш бар.

Пазара в китайския квартал на Банког

Един от най - големите китайски квартали се намира в Банкок . Освен типичните пазари, които се правят в тези квартали, тук дори си имаха и мол по темата.

Концерт в мола в китайския квартал

След китайския квартал се разходихме покрай двореца - Grand Palace.

А от там се спуснахме по Khao San Road - известна туристическа улица (предимно за бак пакари) с множество кафенета, бирарии и масажи разбира се!
Вечерта бе малко по - специална! Вечеряхме в един приятен японски ресторант, където храната беше на изключително високо ниво.

След това ходихме на изложение на крафт бири, което се проведе в бих казала доста трудна за намиране фитнес зала.

Happy BeerDay!

Вечерта завърши със стриптийз шоу на Nana Plaza.

На следващата сутрин тръгнахме за Chiang Mai (Чанг Май). Оказа се, че uber работи много добре в Банкок. За рзстояния, които BTS все още не покрива, е много добър начин за бързо и комфортно придвижване от точка до точка.
Чанг Май е най големият и културно значим град в Северен Тайланд. На пръв поглед не ме впечатли. Някак не успя да ме грабне! Но след като изкарахме там една седмица там, разбрах какво хората харесват в него. Освен всички туристи, които Чанг Май привлича, той води и класициите за най - добър Digital nomads (хора, чиято професия позволява да работят от всяка точка на света) град.
Кацнахме там по обяд. Настанихе се в много уютно хотелче - Ниман бутик ресорт.

Обядвахме в много автентичен расторант (Tong Tem) със страхотна местна кухня.
След това се разходихме към стария град (центъра), които бе обграден от крепостна стена, която имаше четири входа (западен, източен, северен и южен). Ние бяхме отседнали от западната страна, така че влязохме от западния вход. Оказа се, че има неделен маркет (Sunday walking market). Разходихме се из него, след това излязохме от източната страна. Там имаше изложение на вегетарианската храна. Пихме по едно смути, след това се върнахме през пазара, направих си един масаж на крачетата, за да имам сили да продължа с разходката. Привечер седнахме на един бар, в които очаквахме да пушим наргиле и да пием коктейли, но любезно ни обясниха, че ще пием коктейли без наргиле.
На път за хотела си взехме по един калмар от една улична сергия.

Вечеря на невероятната цена от 4.88 лв.

Идеалното начало на деня и седмицата - закуска, кафе и тай масаж в Khunka massage - най доброто място за масаж в Чанг Май.

След това опитахме типичния за северен Тайланд mango sticky rice (нещо като ориз с мляко и манго, но ориза е лепкав, млякото - кокосово, а мангото - сочно и вкусно).

На следващия ден си наехме скутер. Разходихме се до езерото Huay Tueng Tao (на около 20 км).

Срахотно местенце за релакс.
На връщане към града спряхме да пием по кафе и да се подкрепим с чийзкейк.

Пина колада чийзкек - първия чийзкейк, с които не можах да се справя - много вкусен, много сладък и много!
Вечерта хапнахме на южния вход на стария град, където имаше голямо разнообразие от улична храна (food market).

на тази сергия се спряхме...

След това ходхме и до нощния маркет. Разходихме се, купихме си сувенири, валя ни тропически дъжд...
Следващия ден бе отреден за културно - исторически мероприятия.
Видяхме този темпъл

Bhubing palace & Rose garden

Не можаха да ме впечатлят с рози... Защо ли?!?

По път за Doi Pui Hmong Village (селище, населявано от племето Хмонг) спряхме на едно кафе с невероятна гледка.

Doi Pui Hmong Village също така е част от Националния Парк (природното наследство) на Тайланд.

Обичам, когато дните започват с масаж...помоткване по центъра, домашно приготвен кокосов сладолед.

Обядвахме на източния вход. Странен обяд - супа и нещо като кайма.
Вечеряхме в квартала. Изядох най - лютата папая салата, която можеше да съществува.

Разходихме се из мола. Хапнахме много вкусно грозде и още някакъв плод (може би прясна фурма).
Беше ред на трек из Джунглата. Бяхме група от 6 души.
Взеха ни от хотела в 7.30, след това взехме и другите четирима и пътувахме около 2 часа до началото на трека.
Стартирахме от малко селце, населявано от хора от племето Мео

Разходихме се 2 часа из джунглата (част от Националния Парк на Тайланд) - прехода беше сравнително лек.

Дойде време да приготвим обяда. Отне около час, но резултата беше невероятен. Най - хубавата част от трека!

След като хапнахме си походихме още 2 часа. Малко през гората...
малко през полетата, засадени с ориз...

за финал минахме през селище населявано от племето Карен.

Бензиностанцията !!!

И още два часа и половина - обратно към Чанг Май.
Равносметката: четири часа и половина ни возиха, четири часа треквахме и един час си почивахме!
Вечерта завършихме с чаша вино на roof top бара на мола.
Следващия ден започна весело... Реших да си изпера дрехите, но ги пуснах в сушилнята, вместо в пералнята. Момичетата от персонала ме гледаха доста странно докато сипвах прах за пране в сушилнята, но нищо не ни казаха...В крайна сметка, първо изсуших дрехите, после ги изпрах и след това пак ги изсуших! След като свърших толкова многа работа трябваше да си почина - пихме кафенце, ходихме на басейнче.
В късния следобед заваля силен дъжд. Тока спря, но интернета продължи да работи.
Поваля известно време, но не успя да ни развали последната вечер в Чанг Май!
Беше събота - 24 октомври - имаше съботен пазар. Отидохме да го разгледаме... Имаше голяма навалица от хора.

Решихме да минем по някоя по странична улица, където няма толкова шум и еуфория.
Последна вечер в Тайланд...по скоро последна вечер в Тайланд за октомври!

На сутринта любимата Air Asia ще ни отведе в чуден Мианмар!