Идеята беше да влезем в Бирма със съдействието на Air Bagan (бирмийска авиолиния) с много удобен, директен следобеден полет, но в последния момент го отмениха. Така се наложи да станем в 6.00 сутринта, за да хванем полет за Банкок и след това да прикачим за Янгон (Yangon) с любимата Air Asia. Реално първият ни полет беше вътрешен, но тава в никакъв случай не означава,че не се разходихме няколко пъти между вътрешни и международни полети! В крайна сметка минахме през международни, което със сигурност беше по добрия вариант! Да минеш всички проверки на по - малко летище (визирам това в Chang Mai) винаги е по - добре, отколкото на по - голямо (а в Банкок хамалогията е наистина голяма, особено ако нямаш предварително изкарана виза). Вариантите за виза са два, електронна виза с предварително одобрение и печат на летището (каквото всъщност имахме), или такава издадена от посолството на Бирма в Тайланд(Банкок).
След всички щуротии, които се случиха по обяд вече бяхме в Бирма. На летището в Янгон всичко се случи много бързо, електронна виза, печат, сменихме няколко долара за бирмийски кияти(чати) и хванахме такси за хотелчето, което бяхме запазили. Цените на такситата от летището към града са фиксирани и варират между 8000 и 12 000 киата, според квартала, броя на пътниците, но понякога и симпатиите оказват влияние.
Не очаквах в хотела да имаме топла вода и wi-fi, по скоро се надявах да има ток или поне режим на тока! Всичките ми очаквания бяха разбити! Ток, топла вода, Интернет, любезен персонал....хвърлихме си багажа в стаята и излязохме да се разходим в квартала. Определено мизерията тук е максимална, но има своя чар...
Обядвахме в кварталното суши. Посетихме два местни маркета, пихме бири и коктейли на два различни roof top бара, пушихме наргиле.
Тук цените са доста приятни, както на храната, така и на всичко останало. Може би единствено полетите и нощувките са с леко завишени цени, но това е заради правителството им.
Обядвахме в кварталното суши. Посетихме два местни маркета, пихме бири и коктейли на два различни roof top бара, пушихме наргиле.
Тук цените са доста приятни, както на храната, така и на всичко останало. Може би единствено полетите и нощувките са с леко завишени цени, но това е заради правителството им.
Станахме рано сутринта, оказа се че хотела ни е в китайския квартал и утрото бе значително шумно. Излязох на терасата да погледна от къде идва шума - монаси се разхождаха по улицата и пееха, а хората им даваха храна (най - често сварен ориз).
Закусихме и се насочихме към жп гарата с цел да си вземем билет за нощния влак към Мандалей.
Оказа се, че няма свободни места за спален вагон. Решихме, че е възможно агенция да може да ни уреди билети, намерихме агенцията. Момчето ни гарантира, че има свободни места и че билетите ще ни чакат в хотела в 17.30. Да, ама не! Бяха ни върнали парите за билети на рецепцията.
Закусихме и се насочихме към жп гарата с цел да си вземем билет за нощния влак към Мандалей.
Оказа се, че няма свободни места за спален вагон. Решихме, че е възможно агенция да може да ни уреди билети, намерихме агенцията. Момчето ни гарантира, че има свободни места и че билетите ще ни чакат в хотела в 17.30. Да, ама не! Бяха ни върнали парите за билети на рецепцията.
Преди да се убедим, че няма билети за влака посетихме местните забележителности - пагодите и два парка!
 |
| Гледка от единия парк към Shwedagon pagoda |
 |
| Shwedagon pagoda |
Вървейки от пагодите в посока втория парк стигнахме до кръстовище без изход. Това беше и кулминацията на деня. Попитахме един униформен как да стигнем до парка...съответно той влезе в една кабинка, натисна няколко бутона и спря движението, за да пресечем!!!! Чувството беше страхотно! Парка също бе много добър!
 |
| Kandawgyi lake |
 |
| Kandawgyi lake |
Влака беше най - удачния вариант, защото спалния вагон се води upper class и спестява една нощувка (тъй като и нощувките в цяла Бирма са изкуствено завишени от правителството им), но го отписахме, поради липсата на места.
Автобусите пътуват около 8 часа, има дневни и нощни. Ние сме привърженици на нощния, тъй като предпочитаме да не губим 8 часа от деня си в път! Оказа се обаче, че и автобусните билети са дефицит!
Станахме сутринта, закусихме и си запазихме нощен автобус чрез хотела, в който бяхме отседнали. Автобуса тръгваше в 21.00 часа, но ни казаха в 19.00 да сме в хотела. Без да задаваме въпроси освободихме стаята и излязохме за последна обиколко на Янгон. Пихме по един чай (Бирма дълги години е била под Английска власт (1824 г. до 1948 г.), а също така е населена с много индийци и китайци, което от своя страна е превърнало чая в традиция), хапнахме типична мианмарска храна (салата от ядки и чаени листа, салата с джинджифил и ядки и патладжан по Мианмарски трите ястия бяха гарнирани (или по точно овкусени) с дребни сушени скаридки).
След това се забихме в един отдалечен квартал, за да разгледаме едно езеро. Като казвам отдалечен квартал - не се шегувам. Няколко таксита ни отказаха да ни върнат, причината беше че не ходят до този дистрикт! Успяхме да стигнем в уговорения час до хотела, като очаквахме да са ни уредили трансфер до автогарата, но бяха забравили. Оказа се че автогарата е по далеч от летището. Хванахме такси и пътувахме повече от час и половина. Ако трябваше да се справим сами с намирането на сектора от който тръгва нашия автобус, може би все още щяхме да сме в Янгон. Стигнахме 15 мин преди да отпътува автобуса, които беше много удобен и успяхме да спим през по голямата част от пътя.
Стигнахме в Мандалей рано сутринта. Оставихме си багажа на рецепцията на хотела и излязохме. Беше малко преди 8 сутринта, всичко наоколо беше затворено. Отидохме да видим крепостната стена Mnadalay Grand Royal Palace.
Там срещнахме един бъбрив таксиметров шофьор. Името му беше мистър "No problem". Закара ни до палата, който беше доста навътре в крепостта безплатно, защото и без друго отивал на там...
След това си го наехме да ни разходи из града, а на другия ден и из три древни града в околията.
Бяхме забравили да си купим билети за вход, но мистър "No problem" се зае с тази задача. С един билет могат да се разгледат всички забележителности в града и околията и важи за два дена.
След палата се насочихме към Mandalay Hill, но попаднахме в страхотно задръстване.
Дори ни отбиха и казаха да се върнем малко по - късно. Оказа се че престоя ни в Мандалей съвпада с Full moon of Tazaungmon Festival. Провежда се в края на октомври или началото на ноември, първото пълнолуние след дъждовния период.
Шофьора ни обясни, че на този ден не се работи и много хора идват тук със семействата си, да се помолят, да хапнат и да се забавляват.
Също така обясни, че в Мианмар много обичат празниците, празнуват Китайската Нова година и стандартната Нова година, и всичко което може да се празнува ... :)
Отидохме да разгледаме два манастира, единия от които беше много древен, целия в дърворезба, направена от тиково дърво. Shwe Kyaung Monastery
А другия е изгорял и сега е реставриран. Atumashi Monastery
Пред манастирите много от децата искаха да се снимат с нас. Мистър "No problem" обясни, че те не са от тук (дошли са за празника) и до сега не са виждали туристи (бели хора). Бяха големи сладури. След като приключихме със снимките разгледахме Kuthodaw Pagoda и се върнахме да видим гледката от Mandalay Hill.
Беше пълно с много хора, но се сляхме с тълпата, обиколихме и се прибрахме да починем. Вечерта излязохме да хапнем в едно квартално заведение. Пихме бира с всякакви щуротии на BBQ и се прибрахме да почиваме.
Сутринта в 8.30 мистър "No problem" трябваше да ни вземе от хотела, но беше пратил брат си. Тръгнахме на обиколка около Мандалей. Първо разгледахме как правят дърворезба.
След това как се тъче местното облекло.
После тръгнахме към Амарапура. Там разгледахме няколко темпъла и училището за монаси.
След това се насочихме към следващото древно градче - Саганг (Sagaing). Във втория темпъл искаха да си платим за "outside view", но ние се направихме на луди.
Вече беше обяд, хапнахме на брега на реката и след това я прекосихме с лодка, за да разгледаме Inn Wa. Там дълго време ни убеждаваха да си вземем превоз с конче, дърпахме се известно време, но накрая се примирихме и ни разходиха като истински туристи.
След разходката из Inn Wa тръгнахме обратно към града. Спряхме да се разходим по U Bien's Bridge (древен дървен мост) почти по залез. Беше пълно с туристи, но красиво и пълно с положителна енергия местенце.
Прибрахме се и на рецепцията ни чакаха билети за лодката към Баган. Взех душ, излязохме да хапнем, купих си бутилка местно вино (повече няма да направя тази грешка), прибрахме се, помързелувахме и стегнахме багажа.
Станахме сутринта, закусихме и си запазихме нощен автобус чрез хотела, в който бяхме отседнали. Автобуса тръгваше в 21.00 часа, но ни казаха в 19.00 да сме в хотела. Без да задаваме въпроси освободихме стаята и излязохме за последна обиколко на Янгон. Пихме по един чай (Бирма дълги години е била под Английска власт (1824 г. до 1948 г.), а също така е населена с много индийци и китайци, което от своя страна е превърнало чая в традиция), хапнахме типична мианмарска храна (салата от ядки и чаени листа, салата с джинджифил и ядки и патладжан по Мианмарски трите ястия бяха гарнирани (или по точно овкусени) с дребни сушени скаридки).
След това се забихме в един отдалечен квартал, за да разгледаме едно езеро. Като казвам отдалечен квартал - не се шегувам. Няколко таксита ни отказаха да ни върнат, причината беше че не ходят до този дистрикт! Успяхме да стигнем в уговорения час до хотела, като очаквахме да са ни уредили трансфер до автогарата, но бяха забравили. Оказа се че автогарата е по далеч от летището. Хванахме такси и пътувахме повече от час и половина. Ако трябваше да се справим сами с намирането на сектора от който тръгва нашия автобус, може би все още щяхме да сме в Янгон. Стигнахме 15 мин преди да отпътува автобуса, които беше много удобен и успяхме да спим през по голямата част от пътя.
Стигнахме в Мандалей рано сутринта. Оставихме си багажа на рецепцията на хотела и излязохме. Беше малко преди 8 сутринта, всичко наоколо беше затворено. Отидохме да видим крепостната стена Mnadalay Grand Royal Palace.
Там срещнахме един бъбрив таксиметров шофьор. Името му беше мистър "No problem". Закара ни до палата, който беше доста навътре в крепостта безплатно, защото и без друго отивал на там...
След това си го наехме да ни разходи из града, а на другия ден и из три древни града в околията.
Бяхме забравили да си купим билети за вход, но мистър "No problem" се зае с тази задача. С един билет могат да се разгледат всички забележителности в града и околията и важи за два дена.
След палата се насочихме към Mandalay Hill, но попаднахме в страхотно задръстване.
Дори ни отбиха и казаха да се върнем малко по - късно. Оказа се че престоя ни в Мандалей съвпада с Full moon of Tazaungmon Festival. Провежда се в края на октомври или началото на ноември, първото пълнолуние след дъждовния период.
Шофьора ни обясни, че на този ден не се работи и много хора идват тук със семействата си, да се помолят, да хапнат и да се забавляват.
Също така обясни, че в Мианмар много обичат празниците, празнуват Китайската Нова година и стандартната Нова година, и всичко което може да се празнува ... :)
Отидохме да разгледаме два манастира, единия от които беше много древен, целия в дърворезба, направена от тиково дърво. Shwe Kyaung Monastery
А другия е изгорял и сега е реставриран. Atumashi Monastery
Пред манастирите много от децата искаха да се снимат с нас. Мистър "No problem" обясни, че те не са от тук (дошли са за празника) и до сега не са виждали туристи (бели хора). Бяха големи сладури. След като приключихме със снимките разгледахме Kuthodaw Pagoda и се върнахме да видим гледката от Mandalay Hill.
Беше пълно с много хора, но се сляхме с тълпата, обиколихме и се прибрахме да починем. Вечерта излязохме да хапнем в едно квартално заведение. Пихме бира с всякакви щуротии на BBQ и се прибрахме да почиваме.
Сутринта в 8.30 мистър "No problem" трябваше да ни вземе от хотела, но беше пратил брат си. Тръгнахме на обиколка около Мандалей. Първо разгледахме как правят дърворезба.
След това как се тъче местното облекло.
После тръгнахме към Амарапура. Там разгледахме няколко темпъла и училището за монаси.
 |
| Храмът, в който има 1000 статуи на Буда |
 |
| Монасите се нареждат за обяд |
Вече беше обяд, хапнахме на брега на реката и след това я прекосихме с лодка, за да разгледаме Inn Wa. Там дълго време ни убеждаваха да си вземем превоз с конче, дърпахме се известно време, но накрая се примирихме и ни разходиха като истински туристи.
След разходката из Inn Wa тръгнахме обратно към града. Спряхме да се разходим по U Bien's Bridge (древен дървен мост) почти по залез. Беше пълно с туристи, но красиво и пълно с положителна енергия местенце.
Прибрахме се и на рецепцията ни чакаха билети за лодката към Баган. Взех душ, излязохме да хапнем, купих си бутилка местно вино (повече няма да направя тази грешка), прибрахме се, помързелувахме и стегнахме багажа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар