Щастието - моят начин на живот: Myanmar

Денят беше 30 октомври. Станахме рано сутринта. Беше валял дъжд. Хванахме такси към пристанището. Пътувахме от 7 до 5. Когато най после стигнахме пристанището на Баган платихме такса от 20 $, която ни даваше право на 7 дни престой в Баган. Настанихме се, отпочинахме малко от дългия път и излязохме да вечеряме. На връщане към хотела си взехме бутилка от местния ром.
На следващата сутрин станахме рано, закусихме, запазихме си билети за Калау (Kalaw). Наехме си електрически скутер и тръгнахме да се разхождаме около пагодите.

Древните храмове бяха разпръснати навсякъде. Не случихме на хубаво време, но пък нямаше много туристи. По обяд дъжда се засили, седнахме да обядваме в стария град. Обратно на очакванията ни дъжда не намаля. Прибрахме се в хотела. Изсушихме се и изчакахме дъжда да спре.
Това така и не се случи. Пратиха ни на местния пазар да си търсим дъждобрани. След известно лутане открихме и пазара, и дъждобрани. Така вече смело продължихме напред. Цял следобед разглеждахме пагоди с хубави и още по хубави гледки. Газихме в кал, пясък и вода - бяхме кални до уши - но си заслужаваше! Като за финал си оставихме Pyathadar Hpaya, от където гледката беше величествена! Имаше доста туристи на тази пагода, дори и монаси от други храмове бяха дошли да гледат залеза, който остана някъде зад облаците. Но все така гледката беше спираща дъха.

Направихме си доста снимки с туристите, включително и монасите. Полюбувахме се още малко на гледката, която беше точно като на картичка и тръгнахме обратно към градчето.
На следващия ден излязохме да се разходим в няколко от хилядите пагоди, които не бяхме видели все още!

Разгледахме как се изработват прибори и всякакви сувенири и мебели за дома от бамбук (чаши, чинии, вази, плата и различни кутийки) и от дърво (всичко останало). Понякога използват и конски косми при обработката на детайлите. След това с lacquerware технология (това е лакът, който се получава от смолата по Thit-si tree (може би тиково дърво, но не съм сигурна)) обработват изделията. Така те стават здрави и с прекрасен блясък.

За вечеря си избрахме заведение, в което ни сервираха храната в точно така изработени плата!

На другата сутрин тръгнахме за Kalaw - малко планинско градче. Като цяло в Kalaw няма какво да се прави. Голяма част от пътуващите из Мианмар го пропускат и ходят директно на езерото Инле. Но ние бяхме решени да направим тридневен трек от Калау до Инле.
Подготвихме си една раница с най необходимите неща за 3 дни, а останалия багаж пратихме към хотела в Инле. Тръгнахме в 8.30 сутринта. Групата ни беше малка - 6 души - бяхме с две много забавни австралийки (Катри и Адел), водачът ни (The boss) и готвачът(Mr. Cook). По пътя се засичахме с останалите групи - мисля че бяха пет, от които само една беше по - голяма от нашата, а всички останали бяха от по двама туриста, гид и готвач!
Първия ден извървяхме 24 км. На обяд спряхме да хапнем и да си починем на местенце с много приятна гледка.

Към 17 часа пристигнахме в селцето, в което ни беше нощувката - малко село с 25 къщи, без електричество и топла вода (разчитаха единствено на соларни панели), но пък имаше бира. Вечеряхме, пихме бири и в 20.30 си легнахме да спим.

Събудихме се рано сутринта, закусихме и тръгнахме. Чакаха ни 27 км, от които 19 преди обяд.

В едно селце преди това, в което ни чакаха Mr. Cook и обяда ни спряхме да отдъхнем с чаша чай, любезно приготвен от възрастна жена от племето palau. Тя също така ръчно изработваше типични за племето чанти (като овчарски торбички с пискюли) и шалове (овиваха ги върху главата си).

Купих си една чанта за спомен и продължихме напред към обяда.

Оставаха ни още 2 часа ходене или иначе казано - 8 км. Вечерта протече в следната последователност - бири, вечеря, сън!
Ден трети - последните 16 км. Само четири часа и половина. Тръгнахме в 7 сутринта, планината все още беше мъглива, но много красива.

По обяд стигнахме заветната цел. Хапнахме и се качихме на лодка, която ни отведе по езерото към града Nyaungshwe!

Най - накрая ток, топла вода и Интернет. Освежихме се, починахме си малко и се отправихме към местната винарска изба (Red Mountain winarie) да опитаме местното вино и да се полюбуваме на залеза. Легнахме си рано.
На следващия ден направихме туристическа разходка по езерото. Видяхме много рибари, някой от тях вадеха водорасли, плаващ (или по скоро скитащ) маркет, тъй като всеки ден е на различно място. Там хапнахме най вкусните мекици и разгледахме тарабите, които бяха отрупани с всякакви джунджурии.

Посетихме малка фабрика за лотос, памук и коприна. Не знаех, че в стеблото на лотоса има нишки, които при това са доста скъпи.

Oт тях се тъкат шалове и лонджи (традиционни местни облекла), като правят различни дизайни (Инле - дизайн, шан - дизайн), съчетавайки коприна, памук и лотос. След това видяхме как обработват тиково дърво и правят лодки (една лодка се прави за около месец) и как се правят местни пуретки. Семеен бизнес - мъжете правят лодки, а жените свиват пури!

Стана време за обяд! След като хапнахме ни показаха как правят сребърни рибки и всякакви други бижута.

Отправихме се към дългоочакваните long neck ladies.

Вечерта хапнахме с нашите приятелки от Австралия, пийнахме малко вино и се позабавлявахме.
На другия ден хванахме такси до летището в Хехо. Беше на 30 км от града, пътя до там ужасен, а самото летище - нямам думи!
По обяд кацнахме в Ngapali (Наполи, Мианмарски плаж, според легенда е открит от италианец и от там идва и името му). Едно момче ни посрещна на летището, за да ни закара до хотела.
Стаята ни беше на плажа, гледката уникална!

Собственикът на хотела беше немски готвач, които протестира срещу правителството и срещу лиценза, които се изисква за продажбата на алкохол там. Поради тази причина в хотелското лоби не се предлагаше алкохол, но пък сервирах моктейли ;) Ние просто си купихме бутилка ром и си поръчвахме моктейл Пина Колада!
Следобеда изкарахме на плажа, а по залез си направихме по един разтоварващ масаж!

Вечеряхме в едно от препоръчаните заведения - Two brothers! Вечерята беше на много добро ниво!
На сутринта се събудих рано, помолих да взема закуската в стаята - имахме пейка и масичка с гледка към морето - идеални за сутрешното кафе! След като приключихме със закуската направихме един тигел на плажната ивица, която се оказа приятно дълга! На връщане от разходката седнахме да пием по нещо освежаващо на плажа и огледахме какво предлагат заведенията наоколо. Харесахме си местенце за вечеря! Пиейки си сока от папая видях как едно дете се забавлява със своето хвърчило! И дълго се радвах на неговото безгрижно детство!

Ходихме да обядваме при братята, а следобеда изкарахме върху два хамака на плажа. Към 17 часа тръгнахме в посока залеза и заведението, което бяхме харесали за вечеря!