Казват, че Тайландските острови не били лоши!

Беше си цяло приключение да се върнем от Мианмар обратно в Тайланд! Нямахме предварително извадена виза, но в крайна сметка в късния следобед се озовахме в Банкок! Бях много уморена, затова хапнах набързо и си легнах. На другия ден отново ни очакваше път!
Полета ни от Банкок до Краби беше рано сутринта - 07.30. В 6.00 вече бяхме на летището, като си мислехме, че за вътрешен полет всичко се случва доста бързо! Да, ама не! Гишетата на Air Asia изглеждаха така сякаш раздават нещо безплатно там. Все пак успяхме да се чекираме на време! От летището в Краби си хванахме маршрутка до града, от там си взехме билети за лодка до Koh Lanta (Ко Ланта), след което ни закараха до пристанището! Пътуването с лодката беше три часа. Едно момче от екипажа се беше заело да урежда трансферите от пристанището до хотелите - като цяло в Тайланд много рядко те оставят сам да се оправиш, винаги се намира някой да ти предложи услугите си!
Настанихме се в едно уютно хотелско бунгало, близо до плажа и излязохме да се разтъпчем и да потърсим нещо за хапване.
Най - накрая ме бе сполетяла съдбата на пътешественика! Някакъв вирус се опитваше да ме събори. Всичко ме болеше, всяко мускулче - единствоното, което исках е да спя! Легнах си за малко, а след това излязох да се лекувам с пина колада. Избора на лечение не беше добър. През нощта се въртях, започнаха и силни коремни спазми. На сутринта се изправих на крака твърдо решена да не се дам на някакъв си вирус! Наехме си моторче и ходихме да проучим как стоят нещата с гмуркането - имах още една мечта за сбъдване!
След това се разходихме до Long Beach, който беше известен с множество заведения , шум и кипящ нощен живот! Плажа, на който бяхме отседнали ние (Klong Nin Beach) беше малко по спокоен, но все така имаше няколко заведения със жива музика по плажа!
Ланта е сравнително голям остров - 30 км. Има шест плажа и два залива - разположени по западната му дължина. А за тези които искат истинска изолация се препоръчва най - южната част на острова, където са Националния воден парк и Нос Танод. Старият град е от препоръчаните места за посещение - той се намира в източната част Ланта.
http://www.lanta-islands.com/lanta-map.php
Следобеда изкарахме в подготовка за гмуркане - трябваше да прочета някои основни неща за гмуркането.
Аз все така си бях отпаднала и незнам дали това ми състояние или нещо друго ни накара да се подсетим, че все пак сме на не какъв да е, а на тайландски остров. Щастливи от гениалната идея се насочихме към масажните постелки на плажа!
Това беше най - лечебния масаж. Имах чувството че тази жена ме разглоби и след това ме сглоби отново, така че повече никога да не усетя болежки.
На следващия ден проведох първия си урок по гмуркане.

Учителката ми беше изумена от факта, че не мога да плувам. Обясни ми основните неща, които трябва да знам за първо гмуркане и след това влязохме да ги оттренираме в басейна. Чувството, че мога да дишам под вода бе много странно. Оттренирахме всичко необходимо, след това ходихме на обяд, а вечерта на реге бар с жива музика.
Денят на гмуркането настъпи. Взеха ни от хотела и ни отведоха към лодката. Там закусихме и малко след това направихме първото гмуркане в близост до Koh Haa.

Върнахме се на лодката. Оказа се че имам морска болест! След като нахраних рибките я преодолях! Направихме и второто гмуркане.

Обядвахме, а малко след това някои направиха и трето гмуркане. Прибрахме се в хотела около четири следобед. Бяхме напълно изтощени. Вечерта хапнахме в ресторанта на нашия хотел, където храната бе на изключително добро ниво и се прибрахме да спим.
Следващия ден прекарахме невероятно. Ходихме до националния парк и стария град!
Паркирахме си скутера в началото на парка (Mu Koh Lanta National Park) и се разходихме 2 км през джунглата. Стигнахме до първия плаж (White sand beach),

след него бе водната кула, от която гледката беше страхотна!

Хълма, върху който бе издигната водната кула разделяше двата плажа - вторият плаж беше значително по каменист (Rock beach), но все така красив!

Непосредствено зад двата плажа имаше обособено място за къмпинг, красив парк с малко езеро, малък ресторант, бюро за туристическа информация и много красота!

Полюбувахме се известно време на тази гледка и се върнахме на паркинга! Там заварихме една палава маймунка, която усилено се опитваше да ни открадне моторчето.

Оказа се, че маймунките се плашат от хора, но все така трябва да се внимава с тях, защото много обичат да си крадат разни неща от минувачите.

По пътя за стария град спряхме да пием по нещо тонизиращо на едно крайпътно заведение с изключителна гледка.

Паркирахме скутера в центъра на градчето и го обиколихме.

От там решихме да разгледаме съседното селце (Gypsy village). Чухме няколко гръмотевици и скоро след това заваля лек тропически дъжд. Отбихме и седнахме не едно заведение, подходящо за посрещане на изгрева, но и следобед гледката не беше никак лоша. Изчакахме дъжда да спре и се върнахме да вечеряме в стария град. Харесахме си едно на пръв поглед непретенциозно ресторантче (Pinto Restaurant). Оказа се обаче много автентично, с невероятна, типично тайландска кухня и страхотно обслужване.

Стигнахме до хотела тъкмо навреме за прекрасния залез. Седнахме на бара и просто му се наслаждавахме. С пина колада - разбира се!

На другия ден ходихме да си разпечатаме билетите за следващата дестинация, разходихме се в квартала около пристанището, а след това попаднахме на малка ферма за орхидеи и пеперуди! Направих множество снимки на моите любими орхидеи.

Може да се каже, че имам и един добър кадър на тази прелестна пеперуда.

Следобеда изкарахме на плажа, а вечерта си уредихме трансфера до Краби.
Този остров ме научи да откривам щастието извън зоната си на комфорт
Лека полека трябваше да започнем да намаляваме разстоянието към дома, а ОАЕ също бяха в to-do листа.

Myanmar - Bagan, Kalaw to Inle & Ngapali Beach

Денят беше 30 октомври. Станахме рано сутринта. Беше валял дъжд. Хванахме такси към пристанището. Пътувахме от 7 до 5. Когато най после стигнахме пристанището на Баган платихме такса от 20 $, която ни даваше право на 7 дни престой в Баган. Настанихме се, отпочинахме малко от дългия път и излязохме да вечеряме. На връщане към хотела си взехме бутилка от местния ром.
На следващата сутрин станахме рано, закусихме, запазихме си билети за Калау (Kalaw). Наехме си електрически скутер и тръгнахме да се разхождаме около пагодите.

Древните храмове бяха разпръснати навсякъде. Не случихме на хубаво време, но пък нямаше много туристи. По обяд дъжда се засили, седнахме да обядваме в стария град. Обратно на очакванията ни дъжда не намаля. Прибрахме се в хотела. Изсушихме се и изчакахме дъжда да спре.
Това така и не се случи. Пратиха ни на местния пазар да си търсим дъждобрани. След известно лутане открихме и пазара, и дъждобрани. Така вече смело продължихме напред. Цял следобед разглеждахме пагоди с хубави и още по хубави гледки. Газихме в кал, пясък и вода - бяхме кални до уши - но си заслужаваше! Като за финал си оставихме Pyathadar Hpaya, от където гледката беше величествена! Имаше доста туристи на тази пагода, дори и монаси от други храмове бяха дошли да гледат залеза, който остана някъде зад облаците. Но все така гледката беше спираща дъха.

Направихме си доста снимки с туристите, включително и монасите. Полюбувахме се още малко на гледката, която беше точно като на картичка и тръгнахме обратно към градчето.
На следващия ден излязохме да се разходим в няколко от хилядите пагоди, които не бяхме видели все още!

Разгледахме как се изработват прибори и всякакви сувенири и мебели за дома от бамбук (чаши, чинии, вази, плата и различни кутийки) и от дърво (всичко останало). Понякога използват и конски косми при обработката на детайлите. След това с lacquerware технология (това е лакът, който се получава от смолата по Thit-si tree (може би тиково дърво, но не съм сигурна)) обработват изделията. Така те стават здрави и с прекрасен блясък.

За вечеря си избрахме заведение, в което ни сервираха храната в точно така изработени плата!

На другата сутрин тръгнахме за Kalaw - малко планинско градче. Като цяло в Kalaw няма какво да се прави.  Голяма част от пътуващите из Мианмар го пропускат и ходят директно на езерото Инле. Но ние бяхме решени да направим тридневен трек от Калау до Инле.
Подготвихме си една раница с най необходимите неща за 3 дни, а останалия багаж пратихме към хотела в Инле. Тръгнахме в 8.30 сутринта. Групата ни беше малка - 6 души - бяхме с две много забавни австралийки (Катри и Адел), водачът ни (The boss) и готвачът(Mr. Cook). По пътя се засичахме с останалите групи - мисля че бяха пет, от които само една беше по - голяма от нашата, а всички останали бяха от по двама туриста, гид и готвач!
Първия ден извървяхме 24 км. На обяд спряхме да хапнем и да си починем на местенце с много приятна гледка.

Към 17 часа пристигнахме в селцето, в което ни беше нощувката - малко село с 25 къщи, без електричество и топла вода (разчитаха единствено на соларни панели), но пък имаше бира. Вечеряхме, пихме бири и в 20.30 си легнахме да спим.

Събудихме се рано сутринта, закусихме и тръгнахме. Чакаха ни 27 км, от които 19 преди обяд.

В едно селце преди това, в което ни чакаха Mr. Cook и обяда ни спряхме да отдъхнем с чаша чай, любезно приготвен от възрастна жена от племето palau. Тя също така ръчно изработваше типични за племето чанти (като овчарски торбички с пискюли) и шалове (овиваха ги върху главата си).

Купих си една чанта за спомен и продължихме напред към обяда.

Оставаха ни още 2 часа ходене или иначе казано - 8 км. Вечерта протече в следната последователност - бири, вечеря, сън!
Ден трети - последните 16 км. Само четири часа и половина. Тръгнахме в 7 сутринта, планината все още беше мъглива, но много красива.

По обяд стигнахме заветната цел. Хапнахме и се качихме на лодка, която ни отведе по езерото към града Nyaungshwe!

Най - накрая ток, топла вода и Интернет.  Освежихме се, починахме си малко и се отправихме към местната винарска изба (Red Mountain winarie) да опитаме местното вино и да се полюбуваме на залеза. Легнахме си рано.
На следващия ден направихме туристическа разходка по езерото. Видяхме много рибари, някой от тях вадеха водорасли, плаващ (или по скоро скитащ) маркет, тъй като всеки ден е на различно място. Там хапнахме най вкусните мекици и разгледахме тарабите, които бяха отрупани с всякакви джунджурии.

Посетихме малка фабрика за лотос, памук и коприна. Не знаех, че в стеблото на лотоса има нишки, които при това са доста скъпи.

Oт тях се тъкат шалове и лонджи (традиционни местни облекла), като правят различни дизайни (Инле - дизайн, шан - дизайн), съчетавайки коприна, памук и лотос. След това видяхме как обработват тиково дърво и правят лодки (една лодка се прави за около месец) и как се правят местни пуретки. Семеен бизнес - мъжете правят лодки, а жените свиват пури!

Стана време за обяд! След като хапнахме ни показаха как правят сребърни рибки и всякакви други бижута.

Отправихме се към дългоочакваните  long neck ladies.

Вечерта хапнахме с нашите приятелки от Австралия, пийнахме малко вино и се позабавлявахме.
На другия ден хванахме такси до летището в Хехо. Беше на 30 км от града, пътя до там ужасен, а самото летище - нямам думи!
По обяд кацнахме в Ngapali (Наполи, Мианмарски плаж, според легенда е открит от италианец и от там идва и името му). Едно момче ни посрещна на летището, за да ни закара до хотела.
Стаята ни беше на плажа, гледката уникална!

Собственикът на хотела беше немски готвач, които протестира срещу правителството и срещу лиценза, които се изисква за продажбата на алкохол там. Поради тази причина в хотелското лоби не се предлагаше алкохол, но пък сервирах моктейли ;) Ние просто си купихме бутилка ром и си поръчвахме моктейл Пина Колада!
Следобеда изкарахме на плажа, а по залез си направихме по един разтоварващ масаж!

Вечеряхме в едно от препоръчаните заведения - Two brothers! Вечерята беше на много добро ниво!
На сутринта се събудих рано, помолих да взема закуската в стаята - имахме пейка и масичка с гледка към морето - идеални за сутрешното кафе! След като приключихме със закуската направихме един тигел на плажната ивица, която се оказа приятно дълга! На връщане от разходката седнахме да пием по нещо освежаващо на плажа и огледахме какво предлагат заведенията наоколо. Харесахме си местенце за вечеря! Пиейки си сока от папая видях как едно дете се забавлява със своето хвърчило! И дълго се радвах на неговото безгрижно детство!

Ходихме да обядваме при братята, а следобеда изкарахме върху два хамака на плажа. Към 17 часа тръгнахме в посока залеза и заведението, което бяхме харесали за вечеря!

Прибирайки се обратно към хотела се пазихме, или по скоро пазихме щъкащите наоколо рачета!

Следващия преди обед плажувахме, всеки със книжка в ръка, а следобеда изкарахме на хладно в стаята и гледахме морето през прозореца.

Happy birthday to me!

Вечерта - беше моята вечер!