Беше си цяло приключение да се върнем от Мианмар обратно в Тайланд! Нямахме предварително извадена виза, но в крайна сметка в късния следобед се озовахме в Банкок! Бях много уморена, затова хапнах набързо и си легнах. На другия ден отново ни очакваше път!
Полета ни от Банкок до Краби беше рано сутринта - 07.30. В 6.00 вече бяхме на летището, като си мислехме, че за вътрешен полет всичко се случва доста бързо! Да, ама не! Гишетата на Air Asia изглеждаха така сякаш раздават нещо безплатно там. Все пак успяхме да се чекираме на време! От летището в Краби си хванахме маршрутка до града, от там си взехме билети за лодка до Koh Lanta (Ко Ланта), след което ни закараха до пристанището! Пътуването с лодката беше три часа. Едно момче от екипажа се беше заело да урежда трансферите от пристанището до хотелите - като цяло в Тайланд много рядко те оставят сам да се оправиш, винаги се намира някой да ти предложи услугите си!
Настанихме се в едно уютно хотелско бунгало, близо до плажа и излязохме да се разтъпчем и да потърсим нещо за хапване.
Най - накрая ме бе сполетяла съдбата на пътешественика! Някакъв вирус се опитваше да ме събори. Всичко ме болеше, всяко мускулче - единствоното, което исках е да спя! Легнах си за малко, а след това излязох да се лекувам с пина колада. Избора на лечение не беше добър. През нощта се въртях, започнаха и силни коремни спазми. На сутринта се изправих на крака твърдо решена да не се дам на някакъв си вирус! Наехме си моторче и ходихме да проучим как стоят нещата с гмуркането - имах още една мечта за сбъдване!
След това се разходихме до Long Beach, който беше известен с множество заведения , шум и кипящ нощен живот! Плажа, на който бяхме отседнали ние (Klong Nin Beach) беше малко по спокоен, но все така имаше няколко заведения със жива музика по плажа!
Ланта е сравнително голям остров - 30 км. Има шест плажа и два залива - разположени по западната му дължина. А за тези които искат истинска изолация се препоръчва най - южната част на острова, където са Националния воден парк и Нос Танод. Старият град е от препоръчаните места за посещение - той се намира в източната част Ланта.
http://www.lanta-islands.com/lanta-map.php
Следобеда изкарахме в подготовка за гмуркане - трябваше да прочета някои основни неща за гмуркането.
Аз все така си бях отпаднала и незнам дали това ми състояние или нещо друго ни накара да се подсетим, че все пак сме на не какъв да е, а на тайландски остров. Щастливи от гениалната идея се насочихме към масажните постелки на плажа!
Това беше най - лечебния масаж. Имах чувството че тази жена ме разглоби и след това ме сглоби отново, така че повече никога да не усетя болежки.
На следващия ден проведох първия си урок по гмуркане.
Учителката ми беше изумена от факта, че не мога да плувам. Обясни ми основните неща, които трябва да знам за първо гмуркане и след това влязохме да ги оттренираме в басейна. Чувството, че мога да дишам под вода бе много странно. Оттренирахме всичко необходимо, след това ходихме на обяд, а вечерта на реге бар с жива музика.
Денят на гмуркането настъпи. Взеха ни от хотела и ни отведоха към лодката. Там закусихме и малко след това направихме първото гмуркане в близост до Koh Haa.
Върнахме се на лодката. Оказа се че имам морска болест! След като нахраних рибките я преодолях! Направихме и второто гмуркане.
Обядвахме, а малко след това някои направиха и трето гмуркане. Прибрахме се в хотела около четири следобед. Бяхме напълно изтощени. Вечерта хапнахме в ресторанта на нашия хотел, където храната бе на изключително добро ниво и се прибрахме да спим.
Следващия ден прекарахме невероятно. Ходихме до националния парк и стария град!
Паркирахме си скутера в началото на парка (Mu Koh Lanta National Park) и се разходихме 2 км през джунглата. Стигнахме до първия плаж (White sand beach),
след него бе водната кула, от която гледката беше страхотна!
Хълма, върху който бе издигната водната кула разделяше двата плажа - вторият плаж беше значително по каменист (Rock beach), но все така красив!
Непосредствено зад двата плажа имаше обособено място за къмпинг, красив парк с малко езеро, малък ресторант, бюро за туристическа информация и много красота!
Полюбувахме се известно време на тази гледка и се върнахме на паркинга! Там заварихме една палава маймунка, която усилено се опитваше да ни открадне моторчето.
Оказа се, че маймунките се плашат от хора, но все така трябва да се внимава с тях, защото много обичат да си крадат разни неща от минувачите.
По пътя за стария град спряхме да пием по нещо тонизиращо на едно крайпътно заведение с изключителна гледка.
Паркирахме скутера в центъра на градчето и го обиколихме.
От там решихме да разгледаме съседното селце (Gypsy village). Чухме няколко гръмотевици и скоро след това заваля лек тропически дъжд. Отбихме и седнахме не едно заведение, подходящо за посрещане на изгрева, но и следобед гледката не беше никак лоша. Изчакахме дъжда да спре и се върнахме да вечеряме в стария град. Харесахме си едно на пръв поглед непретенциозно ресторантче (Pinto Restaurant). Оказа се обаче много автентично, с невероятна, типично тайландска кухня и страхотно обслужване.
Стигнахме до хотела тъкмо навреме за прекрасния залез. Седнахме на бара и просто му се наслаждавахме. С пина колада - разбира се!
На другия ден ходихме да си разпечатаме билетите за следващата дестинация, разходихме се в квартала около пристанището, а след това попаднахме на малка ферма за орхидеи и пеперуди! Направих множество снимки на моите любими орхидеи.
Може да се каже, че имам и един добър кадър на тази прелестна пеперуда.
Следобеда изкарахме на плажа, а вечерта си уредихме трансфера до Краби.
Този остров ме научи да откривам щастието извън зоната си на комфорт
Лека полека трябваше да започнем да намаляваме разстоянието към дома, а ОАЕ също бяха в to-do листа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар