Казват, че Тайландските острови не били лоши!

Беше си цяло приключение да се върнем от Мианмар обратно в Тайланд! Нямахме предварително извадена виза, но в крайна сметка в късния следобед се озовахме в Банкок! Бях много уморена, затова хапнах набързо и си легнах. На другия ден отново ни очакваше път!
Полета ни от Банкок до Краби беше рано сутринта - 07.30. В 6.00 вече бяхме на летището, като си мислехме, че за вътрешен полет всичко се случва доста бързо! Да, ама не! Гишетата на Air Asia изглеждаха така сякаш раздават нещо безплатно там. Все пак успяхме да се чекираме на време! От летището в Краби си хванахме маршрутка до града, от там си взехме билети за лодка до Koh Lanta (Ко Ланта), след което ни закараха до пристанището! Пътуването с лодката беше три часа. Едно момче от екипажа се беше заело да урежда трансферите от пристанището до хотелите - като цяло в Тайланд много рядко те оставят сам да се оправиш, винаги се намира някой да ти предложи услугите си!
Настанихме се в едно уютно хотелско бунгало, близо до плажа и излязохме да се разтъпчем и да потърсим нещо за хапване.
Най - накрая ме бе сполетяла съдбата на пътешественика! Някакъв вирус се опитваше да ме събори. Всичко ме болеше, всяко мускулче - единствоното, което исках е да спя! Легнах си за малко, а след това излязох да се лекувам с пина колада. Избора на лечение не беше добър. През нощта се въртях, започнаха и силни коремни спазми. На сутринта се изправих на крака твърдо решена да не се дам на някакъв си вирус! Наехме си моторче и ходихме да проучим как стоят нещата с гмуркането - имах още една мечта за сбъдване!
След това се разходихме до Long Beach, който беше известен с множество заведения , шум и кипящ нощен живот! Плажа, на който бяхме отседнали ние (Klong Nin Beach) беше малко по спокоен, но все така имаше няколко заведения със жива музика по плажа!
Ланта е сравнително голям остров - 30 км. Има шест плажа и два залива - разположени по западната му дължина. А за тези които искат истинска изолация се препоръчва най - южната част на острова, където са Националния воден парк и Нос Танод. Старият град е от препоръчаните места за посещение - той се намира в източната част Ланта.
http://www.lanta-islands.com/lanta-map.php
Следобеда изкарахме в подготовка за гмуркане - трябваше да прочета някои основни неща за гмуркането.
Аз все така си бях отпаднала и незнам дали това ми състояние или нещо друго ни накара да се подсетим, че все пак сме на не какъв да е, а на тайландски остров. Щастливи от гениалната идея се насочихме към масажните постелки на плажа!
Това беше най - лечебния масаж. Имах чувството че тази жена ме разглоби и след това ме сглоби отново, така че повече никога да не усетя болежки.
На следващия ден проведох първия си урок по гмуркане.

Учителката ми беше изумена от факта, че не мога да плувам. Обясни ми основните неща, които трябва да знам за първо гмуркане и след това влязохме да ги оттренираме в басейна. Чувството, че мога да дишам под вода бе много странно. Оттренирахме всичко необходимо, след това ходихме на обяд, а вечерта на реге бар с жива музика.
Денят на гмуркането настъпи. Взеха ни от хотела и ни отведоха към лодката. Там закусихме и малко след това направихме първото гмуркане в близост до Koh Haa.

Върнахме се на лодката. Оказа се че имам морска болест! След като нахраних рибките я преодолях! Направихме и второто гмуркане.

Обядвахме, а малко след това някои направиха и трето гмуркане. Прибрахме се в хотела около четири следобед. Бяхме напълно изтощени. Вечерта хапнахме в ресторанта на нашия хотел, където храната бе на изключително добро ниво и се прибрахме да спим.
Следващия ден прекарахме невероятно. Ходихме до националния парк и стария град!
Паркирахме си скутера в началото на парка (Mu Koh Lanta National Park) и се разходихме 2 км през джунглата. Стигнахме до първия плаж (White sand beach),

след него бе водната кула, от която гледката беше страхотна!

Хълма, върху който бе издигната водната кула разделяше двата плажа - вторият плаж беше значително по каменист (Rock beach), но все така красив!

Непосредствено зад двата плажа имаше обособено място за къмпинг, красив парк с малко езеро, малък ресторант, бюро за туристическа информация и много красота!

Полюбувахме се известно време на тази гледка и се върнахме на паркинга! Там заварихме една палава маймунка, която усилено се опитваше да ни открадне моторчето.

Оказа се, че маймунките се плашат от хора, но все така трябва да се внимава с тях, защото много обичат да си крадат разни неща от минувачите.

По пътя за стария град спряхме да пием по нещо тонизиращо на едно крайпътно заведение с изключителна гледка.

Паркирахме скутера в центъра на градчето и го обиколихме.

От там решихме да разгледаме съседното селце (Gypsy village). Чухме няколко гръмотевици и скоро след това заваля лек тропически дъжд. Отбихме и седнахме не едно заведение, подходящо за посрещане на изгрева, но и следобед гледката не беше никак лоша. Изчакахме дъжда да спре и се върнахме да вечеряме в стария град. Харесахме си едно на пръв поглед непретенциозно ресторантче (Pinto Restaurant). Оказа се обаче много автентично, с невероятна, типично тайландска кухня и страхотно обслужване.

Стигнахме до хотела тъкмо навреме за прекрасния залез. Седнахме на бара и просто му се наслаждавахме. С пина колада - разбира се!

На другия ден ходихме да си разпечатаме билетите за следващата дестинация, разходихме се в квартала около пристанището, а след това попаднахме на малка ферма за орхидеи и пеперуди! Направих множество снимки на моите любими орхидеи.

Може да се каже, че имам и един добър кадър на тази прелестна пеперуда.

Следобеда изкарахме на плажа, а вечерта си уредихме трансфера до Краби.
Този остров ме научи да откривам щастието извън зоната си на комфорт
Лека полека трябваше да започнем да намаляваме разстоянието към дома, а ОАЕ също бяха в to-do листа.

Myanmar - Bagan, Kalaw to Inle & Ngapali Beach

Денят беше 30 октомври. Станахме рано сутринта. Беше валял дъжд. Хванахме такси към пристанището. Пътувахме от 7 до 5. Когато най после стигнахме пристанището на Баган платихме такса от 20 $, която ни даваше право на 7 дни престой в Баган. Настанихме се, отпочинахме малко от дългия път и излязохме да вечеряме. На връщане към хотела си взехме бутилка от местния ром.
На следващата сутрин станахме рано, закусихме, запазихме си билети за Калау (Kalaw). Наехме си електрически скутер и тръгнахме да се разхождаме около пагодите.

Древните храмове бяха разпръснати навсякъде. Не случихме на хубаво време, но пък нямаше много туристи. По обяд дъжда се засили, седнахме да обядваме в стария град. Обратно на очакванията ни дъжда не намаля. Прибрахме се в хотела. Изсушихме се и изчакахме дъжда да спре.
Това така и не се случи. Пратиха ни на местния пазар да си търсим дъждобрани. След известно лутане открихме и пазара, и дъждобрани. Така вече смело продължихме напред. Цял следобед разглеждахме пагоди с хубави и още по хубави гледки. Газихме в кал, пясък и вода - бяхме кални до уши - но си заслужаваше! Като за финал си оставихме Pyathadar Hpaya, от където гледката беше величествена! Имаше доста туристи на тази пагода, дори и монаси от други храмове бяха дошли да гледат залеза, който остана някъде зад облаците. Но все така гледката беше спираща дъха.

Направихме си доста снимки с туристите, включително и монасите. Полюбувахме се още малко на гледката, която беше точно като на картичка и тръгнахме обратно към градчето.
На следващия ден излязохме да се разходим в няколко от хилядите пагоди, които не бяхме видели все още!

Разгледахме как се изработват прибори и всякакви сувенири и мебели за дома от бамбук (чаши, чинии, вази, плата и различни кутийки) и от дърво (всичко останало). Понякога използват и конски косми при обработката на детайлите. След това с lacquerware технология (това е лакът, който се получава от смолата по Thit-si tree (може би тиково дърво, но не съм сигурна)) обработват изделията. Така те стават здрави и с прекрасен блясък.

За вечеря си избрахме заведение, в което ни сервираха храната в точно така изработени плата!

На другата сутрин тръгнахме за Kalaw - малко планинско градче. Като цяло в Kalaw няма какво да се прави.  Голяма част от пътуващите из Мианмар го пропускат и ходят директно на езерото Инле. Но ние бяхме решени да направим тридневен трек от Калау до Инле.
Подготвихме си една раница с най необходимите неща за 3 дни, а останалия багаж пратихме към хотела в Инле. Тръгнахме в 8.30 сутринта. Групата ни беше малка - 6 души - бяхме с две много забавни австралийки (Катри и Адел), водачът ни (The boss) и готвачът(Mr. Cook). По пътя се засичахме с останалите групи - мисля че бяха пет, от които само една беше по - голяма от нашата, а всички останали бяха от по двама туриста, гид и готвач!
Първия ден извървяхме 24 км. На обяд спряхме да хапнем и да си починем на местенце с много приятна гледка.

Към 17 часа пристигнахме в селцето, в което ни беше нощувката - малко село с 25 къщи, без електричество и топла вода (разчитаха единствено на соларни панели), но пък имаше бира. Вечеряхме, пихме бири и в 20.30 си легнахме да спим.

Събудихме се рано сутринта, закусихме и тръгнахме. Чакаха ни 27 км, от които 19 преди обяд.

В едно селце преди това, в което ни чакаха Mr. Cook и обяда ни спряхме да отдъхнем с чаша чай, любезно приготвен от възрастна жена от племето palau. Тя също така ръчно изработваше типични за племето чанти (като овчарски торбички с пискюли) и шалове (овиваха ги върху главата си).

Купих си една чанта за спомен и продължихме напред към обяда.

Оставаха ни още 2 часа ходене или иначе казано - 8 км. Вечерта протече в следната последователност - бири, вечеря, сън!
Ден трети - последните 16 км. Само четири часа и половина. Тръгнахме в 7 сутринта, планината все още беше мъглива, но много красива.

По обяд стигнахме заветната цел. Хапнахме и се качихме на лодка, която ни отведе по езерото към града Nyaungshwe!

Най - накрая ток, топла вода и Интернет.  Освежихме се, починахме си малко и се отправихме към местната винарска изба (Red Mountain winarie) да опитаме местното вино и да се полюбуваме на залеза. Легнахме си рано.
На следващия ден направихме туристическа разходка по езерото. Видяхме много рибари, някой от тях вадеха водорасли, плаващ (или по скоро скитащ) маркет, тъй като всеки ден е на различно място. Там хапнахме най вкусните мекици и разгледахме тарабите, които бяха отрупани с всякакви джунджурии.

Посетихме малка фабрика за лотос, памук и коприна. Не знаех, че в стеблото на лотоса има нишки, които при това са доста скъпи.

Oт тях се тъкат шалове и лонджи (традиционни местни облекла), като правят различни дизайни (Инле - дизайн, шан - дизайн), съчетавайки коприна, памук и лотос. След това видяхме как обработват тиково дърво и правят лодки (една лодка се прави за около месец) и как се правят местни пуретки. Семеен бизнес - мъжете правят лодки, а жените свиват пури!

Стана време за обяд! След като хапнахме ни показаха как правят сребърни рибки и всякакви други бижута.

Отправихме се към дългоочакваните  long neck ladies.

Вечерта хапнахме с нашите приятелки от Австралия, пийнахме малко вино и се позабавлявахме.
На другия ден хванахме такси до летището в Хехо. Беше на 30 км от града, пътя до там ужасен, а самото летище - нямам думи!
По обяд кацнахме в Ngapali (Наполи, Мианмарски плаж, според легенда е открит от италианец и от там идва и името му). Едно момче ни посрещна на летището, за да ни закара до хотела.
Стаята ни беше на плажа, гледката уникална!

Собственикът на хотела беше немски готвач, които протестира срещу правителството и срещу лиценза, които се изисква за продажбата на алкохол там. Поради тази причина в хотелското лоби не се предлагаше алкохол, но пък сервирах моктейли ;) Ние просто си купихме бутилка ром и си поръчвахме моктейл Пина Колада!
Следобеда изкарахме на плажа, а по залез си направихме по един разтоварващ масаж!

Вечеряхме в едно от препоръчаните заведения - Two brothers! Вечерята беше на много добро ниво!
На сутринта се събудих рано, помолих да взема закуската в стаята - имахме пейка и масичка с гледка към морето - идеални за сутрешното кафе! След като приключихме със закуската направихме един тигел на плажната ивица, която се оказа приятно дълга! На връщане от разходката седнахме да пием по нещо освежаващо на плажа и огледахме какво предлагат заведенията наоколо. Харесахме си местенце за вечеря! Пиейки си сока от папая видях как едно дете се забавлява със своето хвърчило! И дълго се радвах на неговото безгрижно детство!

Ходихме да обядваме при братята, а следобеда изкарахме върху два хамака на плажа. Към 17 часа тръгнахме в посока залеза и заведението, което бяхме харесали за вечеря!

Прибирайки се обратно към хотела се пазихме, или по скоро пазихме щъкащите наоколо рачета!

Следващия преди обед плажувахме, всеки със книжка в ръка, а следобеда изкарахме на хладно в стаята и гледахме морето през прозореца.

Happy birthday to me!

Вечерта - беше моята вечер!

Мианмар - началото Янгон и Мандалей

25 октомври - един дълъг и пълен с изненади ден!

Идеята беше да влезем в Бирма със съдействието на Air Bagan (бирмийска авиолиния) с много удобен, директен следобеден полет, но в последния момент го отмениха. Така се наложи да станем в 6.00 сутринта, за да хванем полет за Банкок и след това да прикачим за Янгон (Yangon) с любимата Air Asia. Реално първият ни полет беше вътрешен, но тава в никакъв случай не означава,че не се разходихме няколко пъти между вътрешни и международни полети! В крайна сметка минахме през международни, което със сигурност беше по добрия вариант! Да минеш всички проверки на по - малко летище (визирам това в Chang Mai) винаги е по - добре, отколкото на по - голямо (а в Банкок хамалогията е наистина голяма, особено ако нямаш предварително изкарана виза). Вариантите за виза са два, електронна виза с предварително одобрение и печат на летището (каквото всъщност имахме), или такава издадена от посолството на Бирма в Тайланд(Банкок).

След всички щуротии, които се случиха по обяд вече бяхме в Бирма. На летището в Янгон всичко се случи много бързо, електронна виза, печат, сменихме няколко долара за бирмийски кияти(чати) и хванахме такси за хотелчето, което бяхме запазили. Цените на такситата от летището към града са фиксирани и варират между 8000 и 12 000 киата, според квартала, броя на пътниците, но понякога и симпатиите оказват влияние.

Не очаквах в хотела да имаме топла вода и wi-fi, по скоро се надявах да има ток или поне режим на тока! Всичките ми очаквания бяха разбити! Ток, топла вода, Интернет, любезен персонал....хвърлихме си багажа в стаята и излязохме да се разходим в квартала. Определено мизерията тук е максимална, но има своя чар...
Обядвахме в кварталното суши. Посетихме два местни маркета, пихме бири и коктейли на два различни roof top бара, пушихме наргиле.

Тук цените са доста приятни, както на храната, така и на всичко останало. Може би единствено полетите и нощувките са с леко завишени цени, но това е заради правителството им.

Станахме рано сутринта, оказа се че хотела ни е в китайския квартал и утрото бе значително шумно. Излязох на терасата да погледна от къде идва шума - монаси се разхождаха по улицата и пееха, а хората им даваха храна (най - често сварен ориз).

Закусихме и се насочихме към жп гарата с цел да си вземем билет за нощния влак към Мандалей.

Оказа се, че няма свободни места за спален вагон. Решихме, че е възможно агенция да може да ни уреди билети, намерихме агенцията. Момчето ни гарантира, че има свободни места и че билетите ще ни чакат в хотела в 17.30. Да, ама не! Бяха ни върнали парите за билети на рецепцията.

Преди да се убедим, че няма билети за влака посетихме местните забележителности - пагодите и два парка!

Гледка от единия парк към Shwedagon pagoda 

Shwedagon pagoda

Вървейки от пагодите в посока втория парк стигнахме до кръстовище без изход. Това беше и кулминацията на деня. Попитахме един униформен как да стигнем до парка...съответно той влезе в една кабинка, натисна няколко бутона и спря движението, за да пресечем!!!! Чувството беше страхотно! Парка също бе много добър!

Kandawgyi lake 

Kandawgyi lake 

Прибрахме се, видяхме че нямаме билети за Мандалей и решихме да търсим друг транспорт. Вариантите да стигнем от Янгон до Мандалей са три - влак със спален вагон за 25$, нощен автобус за 20$ и полет за 130$ (както казах по рано, правителството е решило цените на полетите да са фиксирани).

Влака беше най - удачния вариант, защото спалния вагон се води upper class и спестява една нощувка (тъй като и нощувките в цяла Бирма са изкуствено завишени от правителството им), но го отписахме, поради липсата на места.

Автобусите пътуват около 8 часа, има дневни и нощни. Ние сме привърженици на нощния, тъй като предпочитаме да не губим 8 часа от деня си в път! Оказа се обаче, че и автобусните билети са дефицит!

Станахме сутринта, закусихме и си запазихме нощен автобус чрез хотела, в който бяхме отседнали. Автобуса тръгваше в 21.00 часа, но ни казаха в 19.00 да сме в хотела. Без да задаваме въпроси освободихме стаята и излязохме за последна обиколко на Янгон. Пихме по един чай (Бирма дълги години е била под Английска власт (1824 г. до 1948 г.), а също така е населена с много индийци и китайци, което от своя страна е превърнало чая в традиция), хапнахме типична мианмарска храна (салата от ядки и чаени листа, салата с джинджифил и ядки и патладжан по Мианмарски  трите ястия бяха гарнирани (или по точно овкусени) с дребни сушени скаридки).

След това се забихме в един отдалечен квартал, за да разгледаме едно езеро. Като казвам отдалечен квартал - не се шегувам. Няколко таксита ни отказаха да ни върнат, причината беше че не ходят до този дистрикт! Успяхме да стигнем в уговорения час до хотела, като очаквахме да са ни уредили трансфер до автогарата, но бяха забравили. Оказа се че автогарата е по далеч от летището. Хванахме такси и пътувахме повече от час и половина. Ако трябваше да се справим сами с намирането на сектора от който тръгва нашия автобус, може би все още щяхме да сме в Янгон. Стигнахме 15 мин преди да отпътува автобуса, които беше много удобен и успяхме да спим през по голямата част от пътя.
Стигнахме в Мандалей рано сутринта. Оставихме си багажа на рецепцията на хотела и излязохме. Беше малко преди 8 сутринта, всичко наоколо беше затворено. Отидохме да видим крепостната стена Mnadalay Grand Royal Palace.

Там срещнахме един бъбрив таксиметров шофьор. Името му беше мистър "No problem". Закара ни до палата, който беше доста навътре в крепостта безплатно, защото и без друго отивал на там...

След това си го наехме да ни разходи из града, а на другия ден и из три древни града в околията.
Бяхме забравили да си купим билети за вход, но мистър "No problem" се зае с тази задача. С един билет могат да се разгледат всички забележителности в града и околията и важи за два дена.

След палата се насочихме към Mandalay Hill, но попаднахме в страхотно задръстване.

Дори ни отбиха и казаха да се върнем малко по - късно. Оказа се че престоя ни в Мандалей съвпада с Full moon of Tazaungmon Festival. Провежда се в края на октомври или началото на ноември, първото пълнолуние след дъждовния период.

Шофьора ни обясни, че на този ден не се работи и много хора идват тук със семействата си, да се помолят, да хапнат и да се забавляват.

Също така обясни, че в Мианмар много обичат празниците, празнуват Китайската Нова година и стандартната Нова година, и всичко което може да се празнува ... :)
Отидохме да разгледаме два манастира, единия от които беше много древен, целия в дърворезба, направена от тиково дърво. Shwe Kyaung Monastery

А другия е изгорял и сега е реставриран. Atumashi Monastery

Пред манастирите много от децата искаха да се снимат с нас. Мистър "No problem" обясни, че те не са от тук (дошли са за празника) и до сега не са виждали туристи (бели хора). Бяха големи сладури. След като приключихме със снимките разгледахме Kuthodaw Pagoda и се върнахме да видим гледката от Mandalay Hill.

Беше пълно с много хора, но се сляхме с тълпата, обиколихме и се прибрахме да починем. Вечерта излязохме да хапнем в едно квартално заведение. Пихме бира с всякакви щуротии на BBQ и се прибрахме да почиваме.

Сутринта в 8.30 мистър "No problem" трябваше да ни вземе от хотела, но беше пратил брат си. Тръгнахме на обиколка около Мандалей. Първо разгледахме как правят дърворезба.

След това как се тъче местното облекло.

После тръгнахме към Амарапура. Там разгледахме няколко темпъла и училището за монаси.

Храмът, в който има 1000 статуи на Буда

Монасите се нареждат за обяд

След това се насочихме към следващото древно градче - Саганг (Sagaing). Във втория темпъл искаха да си платим за "outside view", но ние се направихме на луди.

Вече беше обяд, хапнахме на брега на реката и след това я прекосихме с лодка, за да разгледаме Inn Wa. Там дълго време ни убеждаваха да си вземем превоз с конче, дърпахме се известно време, но накрая се примирихме и ни разходиха като истински туристи.

След разходката из Inn Wa тръгнахме обратно към града. Спряхме да се разходим по U Bien's Bridge (древен дървен мост) почти по залез. Беше пълно с туристи, но красиво и пълно с положителна енергия местенце.

Прибрахме се и на рецепцията ни чакаха билети за лодката към Баган. Взех душ, излязохме да хапнем, купих си бутилка местно вино (повече няма да направя тази грешка), прибрахме се, помързелувахме и стегнахме багажа.