Едно незабравимо пътуване до Виетнам. Трета част - Фукок и Далат

Пътуването достигна етапа, в който ще си пием бирата на пажа.
Кацнахме на остров Фукук малко след обяд. Острова е стравнително малък, но все така летището беше доста отдалечено от частта, в която трябваше да се настаним. Таксито ни остави пред хотела. Беше много горещо. Настанихме се, и веднага се насочихме към плажа, за да пием по една студена бира. Решихме първо да се разходим по плажната ивица, която се оказа доста дълга. Трябваше да се досетим, че щом сме на "Long beach" вероятно разходката ще е дълга. След като се разтъпкахме достатъчно си харесахме едно малко, приятно заведение. Там седнахме и дочакахме залеза. След това поехме по дългия плаж обратно към хотела. Мислихме си да вечеряме в най-близкото ресторантче, но аз предложих да се разходим из околността. Обявявам предложението си за велико. Разходката ни отведе до царството на морската храна. Никога не бяхме виждали толкова много сергии с риби, охлюви, миди, раци, скариди, калмари, стриди, змийорки и какво ли още не на едно място. Ето и част от вечерята.

Тръгнахме си много щастливи. 

Пропуснах да спомена, че острова беше пълен с руски туристи. Местните ги ухажваха как ли не. От всякъде се чуваше руска реч, дори навсякъде имаше надписи на руски. Ето защо в момента, в които видяхме надпис "shisha" върхо едно френско и много симпатично ресторантче, от което се чуваше приятна музика, но не и руска реч, решихме да седнем да изпушим едно наргиле. Мущуците не пасваха на маркуча на наргилето, опитвахме се как ли не ... Едно момче с френски акцент (по всяка вероятност собственика на заведението) ни реши проблема с помоща на дезинфектант и кърпичка. Почисти добре накрайника и каза "No microbe, no problem". 

На сутринта станахме рано. Разходихме се из близкото градче или селце - не съм сигурна, но по скоро селце. На острова имаше 3 или 4 селца, а това ни беше най-близкото. Нямаше нищо забележително. Стигнахме до пристанището и се върахме обратно към хотела. Взехме си банските и се спуснахме към плажа, да се почувстваме като истински туристи.

Настанихме се под тези палми и плажуването започна ето така:

Какво му трябва на човек? Изкарахме няколко часа така, а след това се прибрахме на хладно в хотела, че жегата ни умори. 

От известно време обмисляхме идеята да си наемем моторче, с което да си пърпорим насам натам. Фукок беше идеалното място, тъй като трафика тук беше много малкък. Взехме си моторче от хотела. Аз разбира се на този етап само се возих, въпреки че изглешдаше много лесно за каране.

В едно от по далечните селца имаше перлрна ферма, но ние вече си имахме скутерче. Разходихме се дотам, разгледахме перлите и се върнахме.

Някъде бях прочела, че по плажа има заведение със собствена пивоварна. Идеална идея за посрещане на залеза. 

Бирата им беше наистина много добра. А как я сервираха?!? Останахме много доволни. 

Вечеряхме отново на същото местенце от предната вечер - царството на морската храна - нямаше как да го пропуснем.

На следващия ден по план си тръгвахме от острова с полет към Сайгон и нощен автобус до Далат, но полета ни беше в пет следобед и имахме още един ден за приключения наоколо.

Рано сутринта станахме, за да отидем на един доста далечен плаж - Sao Beach, най-дивото и същевременно приказно местенце, което бях виждала до сега. Наоколо имаше само два резорта, състоящи се от бунгала в палмова горичка непосредствено до плажната ивица. Беше доста отдалечено от нощния живот на Long Beach и почти нямаше туристи.

Идеално местенце за отдих и тишина.

По обяд се върнахме, освободихме си стаята, върнахме моторчето, оставихме си раниците на рецепцията и излязохме да обядваме. След това се разходихме, намерихме си едно прохладно местенце с хубава гледка към плажа и седнахме да пием по един студен чай. Върнахме се до хотела, взехме багажа, хванахме си такси и тръгнахме за летището.

Вечерта ни посрещна с лудницата на Сайгон, ужасния трафик и тълпите от туристи. Имахме два-три часа до потеглянето на автобуса. Оползотворихме ги с вечеря и много чай.  

Дойде време да се качваме в автобуса. Беше доста интересен. Имаше два етажа седалки, които се спускаха до долу и ставаха като легла, за да е по-удобно за сън. Движехме се с бясна скорост, аз изобщо не можах да мигна. Пристигнахме в Далат в 5.30 сутринта, а трябваше да сме там около седем. Беше доста студено утро, хванахме си едно такси и отидохме към хотела, който бяхме запазили с опция за ранно настаняване. Посрещнаха ни и ни настаниха. Бяха много любезни, въпреки че ги събудихме по никое време. Аз заспах моментално. Събудихме се от телефона в стаята. Беше почти десет часа и от рецепция ни звъняха, защото бяха загрижени да не пропуснем да закусим. 

Следобяд излязохме да се разходим.

Хотела ни беше на много приятно местенце, в близост до езерото в центъра на града. Разгледахме местния маркет и се насочихмe към туристическата "Crazy house".

Къщата е определено със странна и налудничева архитектура. Туристите я харесват много и в момента и строят допълнителни етажи и привеждат стаите и в хотелски.

На следващия ден взехме скутер от хотела, за да разгледаме какво има на около. Първо случайно попаднахме на статуята на "Златият Буда".

Golden Buddha

След това намерихме Долината на любовта и се разходихме и из нея. Там беше много красиво и цветно. Обиколихме малко около езерото и се прибрахме да си почиваме.

Valley of love

Вечерта си останахме в хотелската стая, поръчъхме си пица и мързелувахме.

На другата сутрин с нови сили тръгнахме към ЖП гарата. Искахме да отидем с влакчето до едно близко селце и да разгледаме пагодата, с която беше известно. Оказа се обче, че влакче тръгва само ако се съберат поне 5 пътника. Имаше много туристи, както и местни младоженци, които идваха да се снимат тук, но група за пътуване така и не се събра. Направихме си и ние няколко снимки и решеихме да отидем до селцето с моторчето.

Пътувайки към близкото селце решихме първо да видм известия "Dalat Flower Park". И там се нагледахме на красота. Отвсякъде ухаеше на цветя и това направи разходката още по-незабравима.

Не мога да опиша колко е красиво, просто трябва да се види. Всяка тревичка, всяко храсче и всяко дръвче си бяха по местата. Снимките ставаха като картички.

И както споменах уханието на цветята беше много приятно.

Пишейки това ми се прииска пак да съм там....ееееххххх!!! Разходката ни продължи по-дълго от очакваното и затова отложихме пагодата за следващи ден.

В околието имаше и доста водопади. Станахме сутринта и минахме през задължителната закуска, на която една мила (или досадна) женица ни слагаше всичко на масата и когато и откажехме да го изядем тя беше много недоволна. Взехме си моторчето и тръгнахме към един от водопадите. Имахме късмет, защото в сухия сезон повечето водопади наоколо пресъхвали.

Като атракция край водопадите имаше колички на релси, с които се спуснахме към самите водопади. Вдигнахме адреналина, полюбувахме се на красивата местност и се върнахме към Далат.

Върнахме се по обяд, хапнахме и тръгнахме към пагодата. Селцето в което беше локализирана изобщо не беше обещаващо, но пък пагодата се оказа наистина внушителна. 

Доста масивна и пъстра сграда и всеки един детайл беше изпипан. Останах очарована.

В това селце нямаше какво друго да се прави, затова се върнахме към Далат. Починахме си малко, а докато си почивахме си набелязахме маршрута за следващия ден. Във Виетнам, по конкретно в Далат преди време са се появили група мотористи, т.нар Easy Riders, или Dalat Angels. Към днешна дата подобни групи организират всякакви турове из Далат и околията, че дори и из цял Виетнам. Та точно от техен тур си копирахме следващия маршрут - Elephant Falls.

Станахме по късно от обикновено, но пък се наспахме доста добре. Слязохме за закуска и след това тръгнахме към водопадите. Пътят беше доста дълъг. Както си пътуваме забелязахме няколко паркирани мотора от типа на Easy Riders. Обърнахме и спряхме до тях. Беше кафене. Решихме да пием по едно luwak coffee (civet coffee - прави се от узрели черешки на кафе, които са изяждат от Азиатска палмова цибетка, след това преминават през храносмилателния тракт на животното, където се преработват от стомашните му киселини, при което плодовата обвивка се усвоява, а зърната остават. По този начин се добавя в кафето "аромата", който е уникален). Седнахме на верандата на заведението и се насладихме на ароматното кафе.

Гледката беше прелестна - малкото езеро и около него плантация за кафе и чай. Заредени и тонизирани продължихме напред към водопада. В един момент направихме сверка с картата и се оказа че сме го подминали. Върнахме се 5 км назад и започнахме да се оглеждаме. Видяхме табелката, отбихме и пред нас се откри "Elephant Falls". Водата падаше шумно и се разбиваше в скалите.

Решихме да слезем долу при скалите, за да му се насладим от близо.

По-трудната задаче беше да се покатерим отново горе, но се спрвихме със сравнително малко пот. Седнахме да изпием по един студен чай, докато си почиваме. В селцето имаше фабрика за коприна. Уважихме я и нея и поехме обратно към Далат.
Запазихме си билети за следващата спирка от рецепцията на хотела. Рано сутринта едно момче ни заведе до автобусната спирка, която беше на около 250-300 метра от хотела. И там имаше емоция. Казаха ни, че билетите ни не са за този автобус, а оставаха само няколко минути до тръгването му. Тичайки се върнахме до хотела и след няколко телефонни разговора оправиха нещата. Леко разочаровани от организацията, но с добри спомени се качихме в автобуса за Nha Trang. Чакаше ни 5-6 часа път.
А за престоя там ще разкажа в следващата част!

Едно незабравимо пътуване...Част Камбоджа!

Никога не съм предполагала, че кракът ми ще стъпи в Камбоджа, но понякога живота ни прави изненади.
Считам това пътуване за силно определящо туристическата ми личност.
Пътуването към Камбоджа, че и целия престои там звучеше и беше доста криминално. Сутринта тръгването беше от малкото пристанище на Chau Doc . Хвърлиха по-едрия багаж на една купчина в лодката. Аз предпочетох да оставя раницата си в мен (беше малка и компактна). Настанихме се, сложихме си спасителните жилетки, мина проверка и след това махнахме жилетките. Пътувахме около два часа, след което едно момче събра паспортите ни в една торбичка. Вътре в паспортите трябваше да оставим пари за визите и още 3 долара, за да сме сигурни че ще имаме визи. Никои не се пазари, все пак всички знаехме къде отиваме. Малко след това лодката спря на границата.

Всички взехме визи и печати, процедурата отне около час. Момчето изсипа торбичката с паспортите върху една маса (интересно - не даваха визите в офис, а на открито), разпределиха си парите с граничните служители и малко след това поименно ни ги върнаха. Наредихме се на едно гише за печати и след това плавахме още два часа до Пном Пен.
Там се настанихме в супер комунистически хотел, навсякъде имаше портрети на кралското семейство. Бях чела какво интересно може да се прави наоколо и първата ни спирка беше за обяд в едно забележително ресторантче. Сервитьорите бяха разделени на учители и ученици, като учениците бяха бездомни деца, които се обучават да работят и да си изкарават честно прехраната. Другото интересно нещо в заведението беше ястието, което си поръчах - тарантулки.

Озадачих доста хора, но всичко трябва да се опита. Истината е, че не са безкрайно вкусни. Може да се каже, че нямат особени вкусови качества, защото се сервират силно препържени.
Хапнах и нормална храна, след това тръгнахме на разходка по крайбрежната ивица. По залез минахме покрай кралския палат.

Ето така изглежда главната порта погледната отвън. А точно срещу нея се простира портрета на младия крал с неизвестен за нас надпис.

На сутринта разгледахме Палата и отвътре. Сградите и растенията бяха прекрасни.

Всичко беше много чисто и перфектно поддържано. Зад стените на Палата обаче нещата не стояха точно така. 

Хванахме си един тук тук (това е моторче с каросерия) и тръгнахме към маркета, за да видим как живеят местните.

Беше мизерно, много мизерно. Бяхме много гладни. Седнахме на едно "заведение" и аз внезапно забравих за глада.  Един човечец (доста нечистоплътен) бъркаше някаква храна с ръце. Изпитах невероятна погнуса. Спрях на студен чай "winter melon". Мислех си, че тази напитка ще е свежа и с вкус на пъпеш или диня, но УВИ. Оказа се, че winter melon е зеленчук - нещо средно между грах, зелен боб и бамя - отвратително за пиене. Бях сигурна, че няма по - гадно нещо на света. А спагетите на съседната маса изглеждаха много добре. Пречупих се и си поръчах бира и истинска храна. Незная дали защото бях много гладна или защото малко преди това отпих най-лошата напитка на всички времена, но храната, която ми сервираха беше добра. Телешко с ананас - хареса ми!

Прибрахме се в хотела да си починем малко и да се освежим, защото жегата ни бе взела силите.

Излязохме отново по хладно, пихме по бира и решихме да отидем на театър. Постановката обхващаше бита и културата на кхмерите. Акцента беше върху обичаи, които са свързани с раждане, сватба, молитва за душата на болен човек и смърт. 

кхмерска сватба

След театъра се разходихме малко и се прибрахме. На сутринта ни чакаше дълъг път към Сием Рип. 

По пътя нямаше дупки, а пропасти...и между пропастите от време на време се появаваше някакъв път. Пътната инфраструктара в Камбоджа се изгражда в момента. Седнахме да обядваме на едно крайпътно заведение. Беше много прашно. Из между прахоляка имаше едно много хубаво и забележително дърво.

Banyan tree

Около четири следобяд пристигнахме на автогарата и едно приказливо момче с тук тук ни откара към хотела. По пътя се разбрахме с него на следващия ден да ни разходи из величествения Ангкор ват. 

Починахме си от дългия път и излязохме да се разходим. Попаднахме на една централна улица със заведения на всяка крачка. Харесахме си едно и седнахме да хапнем. В началото на това пътуване имах голям проблем с клечките за хране и правех ето така,

но след известно време се научих.
Вечерта улицата със заведенията е доста уживена и светеща. Силно наподобява наш черноморски курорт.

Малко по надолу от "Pub Street" беше нощния маркет на Сием Рип. Имах си любимо кътче в маркета.

След дълги разходки масажа действа много добре.
На сутринта бърборкото ни чакаше пред хотела. Бързо се качихме на тук тук-а и се отправихме към древните храмове.
Утрото беше хладно, но очаквах по обяд жегата да е нетърпима. Затова реших че ако съм с потниче ще ми е най-добре. Разбира се облеклото ми изигра лоша шега. На най-високто място в храма, откъдето гледката е зашеметяваща не се допускат туристи без ръкави, защото е свещено.

Млада туристка с потник стои и чака долу

На снимката долу в ляво се вижда как тъжно стоя и чакам. Исках много да се кача и аз да погледна. В началото на храмовете имаше сергии. Върнахме се и си купих от там шал, за да си покрия голите рамене. Да, ама не! Отново не ме пуснаха. Показаха ми едно картонче с рисунки които са задраскани. Имаше и рисунка със задраскан шал - съдба. Разгледахме целия храм и тръгнахме към следващия. Аз обаче исках да си купя блуза с ръкави и да се кача само за 5 минутки. Не след дълго имах блузка и се затичах към върха. Заслужаваше си.

Целия ден мина в разходки из различните храмове. Първият беше най-добър, но силно впечатление ни направи и един друг,в който дърветата бяха срастнали със стените. Уникална гледка.

Привечер се върнахме в хотела, починахме си малко и излязохме да видим какво се случва на "Pub street".
На другия ден по обяд си тръгнахме от Камбоджа, за да довършим започнатия тур във Виетнам.

Едно незабравимо пътуване до Виетнам. Втора част - Делтата на Меконг.

Четях различни пътеводители и си правихме плановете само за няколко дни напред. Следващите ни три спирки обхващаха делтата на р. Меконг.

Първата беше Бен Тре, или поне така си мислех аз! Сутринта станах, закусихме и хванахме автобуса за Бен Тре. Малко преди обяд стигнахме до някъде. Оказа се, че Бен Тре е област, а спирката на която ни оставиха беше на 20 - 30 км от къщата за гости, която си бяхме резервирали. На "спирката" стояха две момчета със скутери и предлагаха таксиметрови услуги. След дълго пазарене се договорхме, те ни натовариха на скутерите и ни закараха до правилната местност, но не и на точния адрес. Започнахме да се лутаме, питахме местните дали е възможно да ни ориентират към адреса който търсим, но постоянно "удряхме на камък". Всички говореха перфектен виетнамски, само че ние не ги разбирахме. След 2 часа се появи един младеж на скутер. Беше със сина си. Говореше перфектен английски и майчин виетнамски. Макар забележителните му езикови способности му отне 30 - 40 минути да ни откара на правилното място. Както споменах той беше със скутер и със сина си. Ние бяхме двама и всеки от нас имаше раница. Всички заедно се возихме на скутера - това е нещо типично за Виетнам!

Цялата тази разходка наистина си заслужаваше. Мястото беше приказно - дървени къщички, покриви от сплетени палмови листи и уникална флора!

Какво му трябва на човек?! Освежихме се, помолихме за карта на местността, за да се ориентираме къде да хапнем и да разгледаме какво има наоколо. Предложиха ни колелета, тъй като бяхме доста откъснати от всякаква цивилизация. Приехме ги и тръгнахме на велоразходка по тесните улички.

Стигнахме главния път и седнахме на първото крайпътно заведение. Оказа се че е фоджийница. Разбраха, че сме гладни с помоща на жестове и ни забъркаха по една супа набързо. След като хапнахме се разходихме до местния пазар. От там си купих виетнамска шапка, бира и чепка банани.

Имахме организирана вечеря. Домашно приготвени, типични виетнамски ястия - много добра организация и изключително вкусни ястия. Също така ни показаха как се прави брашно от ориз. Наслаждавахме се на вечерята и прекрасната вечер. С десерта ни донесоха по едно легенче с топла лавандулова вода. Потопихме си крачета в топлата вода, звучеше тиха френска музика, а удоволствието беше максимално.

На сутринта, веднага след закуска тръгнахме на разходка с лодка по реката. Маршрута ни беше от Cho Lach (точната местност, в която бяхме отседнали) до Cai Be (известно туристическо селище по делтата на Меконг) и обратно. По пътя спряхме, за да разгледаме една захарна фабрика.

Ръчният труд по тези места е доста силно изразен. След захарната фабрика посетихме Coconut Candy Factory.

Тук опаковат вкусните кокосови бонбонки - ръчно разбира се.

На същото място правеха и пуканки от ориз. Продаваха всякакви сладки изкушения, но силно впечатление ми наприви виното, което предлагаха.

Вино с изненада

Малко преди обяд пристигнахме в Cai Be. Разходихме се из местния маркет. Купих си сушено манго, което в последствие се оказа сушен патладжан, но пък беше идеално мезе за бирата. След пазара се насочихме към най-добре озеленения храм, който съм виждала. Всяка тревичка, всяко цветче и всяко дръвче си бяха по местата. В средата на всичката тази красота имаше малко езеро с мостче.

Малко след мостчето дръвче - бяла магнолия. Аромата, който се носеше от тази магнолия правеше това местенце още по-свещено. Влюбих се в това благоухание - най-нежното растение, което може да съществува.

Приключихме с разходката из "ботаническия" храм, обядвахме и поехме обратно по маршрута.

Вечерта завърши също толкова прекрасно като предната.

На другия ден отпътувахме за следващата спирка по Меконг - Can Tho. Този път пътуването беше доста добре организирано.

Can Tho е приятно и китно градче. Направи ми впечатление, че беше доста чисто, подредено и красиво озеленено.

Прекарахме целия следобяд в разходки. Срещнахме една жена, която организираше турове по реката с лодка. Приехме офертата, защото градчето беше известно със своите плаващи маркети (т.нар. floating market).

Продължихме с разходката. Обиколихме и местния пазар. По традиция от всеки пазар си вземах по един ананас (вкуса му по тези места е истински, сладък и много сочен). Обелваха го за по малко от минута. Процедурата по обелване си имаше чалъм и винаги я наблюдавах с интерес. Купих си и един нов за мен плод от една "улична търговка". Мислих си, че съм яла дуриан, но на по късен етап от пътешествието установих, че съм опитала Jackfruit.

За вечеря си харесахме едно много приятно ресторантче на брега на реката. Имаше представяне на японска бира и всички сервитьорки приличаха на гейши. Избора ни се оказа доста сполучлив, защото и храната беше много добра.

Изморени от дългия ден тръгнахме обратно към хотела. Изпихме по един коктейл и се наслаждавахме на гледката от бара на хотела.

Сутринта трябваше да ставам в 5.00. Персонала в ресторанта на хотела беше много любезен. Приготвиха закуска за из път, взех си и кафе в пластмасова чашка. Уговорката беше в 5.30 "шофьор" да ни вземе от хотела и да ни придвижи към лодката. Така и стана, но не съвсем. В 5.30 пред хотела дойде "шофьорката", оказа се обаче, че тя е шофьорката на лодката. Тримата заедно закрачихме към пристанището. Там ни чакаше лодката. Тръгнахме към изгрева...

По пътя за плаващия маркет нашата "шофьорка" плетеше разни неща от изсъхнали палмови листа. Оказа се, че плетивата са за нас. Вече си имахме пръстени, обеци, гривни, а аз дори и корона! Почувствах се като истинка блатна принцеса, която отива на пазар.

Плавахме още около час, час и половина и най-накрая стигнахме целта - плаващия маркет. 

На тази снимка се вижда как се търгува на дребно с малки лодки. Интересна беше и търговита на едро. Тя се осъществяваше на по-големи лодки. Вместо знаме на лодката имаше забити различни неща. Примерно, ако в лодката продават ананас - имаше забит ананас.
След като разгледахме плаващия маркет нашата лодкарка ни направи забележитела разходка по делтата на реката.

Имахме си и атракция. Трябваше да минем по този мост. Справихме се с нестабилното предизвикателството успешно. Разходката продължи пеша по другия бряг, а малко по надолу нашата лодка ни очакваше заедно с лодките на други туристи.

Качихме се обратно в лодката и поехме към следващата спирка за обяд. След като приключихме с обяда потеглихме обратно към пристанището в Can Tho.

Прибрахме се в хотела да се освежим и да си починем малко от слънцето. Привечер излязохме да се разтъпчем по брега. След това вечеряхме на същия ресторант. Бяхме убедени, че по - добър в градчето няма да намерим. Повторихме и коктейлите в хотела.

На сутринта поехме към последната спирка от делтата на река Меконг. Малко след закуска една маршрутка ни взе от хотела и ни отведе към автогарата. По обяд пристигнехме в Chau Doc - малко градче, което е разположено на границата с Камбоджа. 

Няколко часа ни бяха напълно достатъчни да разгледаме околността. Градчето има много приятен и цветен парк, а непосредствено след него е разположен супер хаотичен маркет. От него по традиция си купих плодове и се прибрах да им се насладя със следобедния си чай. След чая и се насочихме към близкия планински връх на Сам с колелета, които ни предоставиха от къщата за гости. По пътя спукахме гума, отремонтираха ни я бързо, сръчно и евтино и продължихме напред. Стигнахме точно на време.

Залеза беше красив. Полюбувахме му се и се върнахме за вечеря. 

Къщата за гости разполагаше с бар на саообслужване (на едно листче записвахме номера на стаята си и какво сме консумирали). Обслужихме се с по една бира и развулнувани от следващата дестинация си легнахме да спим.

Сутринта на пристанището ни очакваше бързата лодка, която ни отведе в Камбоджа.

Подробности за пътуването и престоя в царството на кхмерите ще разкажа в следващата част.

Едно незабравимо пътуване до Виетнам. Първа част - Сайгон

Ходи ли ми се във Виетнам? Без изобщо да мисля, аз казах да!

Знаех доста неща за Югоизточна Азия. Вълшебната им кухня, с всякакви подправки (от свежи и пикантни към горчиви до сладки),мммм... рибите и морските им дарове - и са много и са пресни и са вкусни, и не на последно място плодовете….тези сочни и вкусни плодове! Дружелюбните хора….дружелюбни, но ако имат шанс да те прецакат, няма да го пропуснат. Природата, плажовете, културата и начина им на живот - все интересни за мен неща.

Датата беше ясна - 15 Януари. Колебанията ми изчезнаха внезапно. Бях развълнувана, много развълнувана. Не можех да повярвам, всъщност никои не можеше да повярва. Родители, приятели, познати….всички реагираха еднакво - “Какво?”, “Виетнам?”, “Но защо там?”, “Луда ли си?”. Да, Виетнам, защо не?! Екзотично е, различно е - нека да съм луда!!! Нямах никаква идея къде отивам, но бързо се адаптирах към предстоящата среща очи в очи с “мизерията” на Югоизточна Азия.

Температурата беше между 5 и 10 градуса, малко преди обед, денят на пътешествието беше настъпил. Багажа приготвен - “carry on” - раничка с тегло 6.8 кг( аз съм истински герой - пътешественик). Таксито чакаше, натоварихме си багажа и то ни отведе към летището. Полетите бяха дълги и уморителни, но ентусиазма ни - непоклатим! Само 16 часа ни деляха от тропическия климат на Виетнам. Букурещ - Доха(6 часа), 2 часа престой, Доха - Сайгон(8 часа) и добре дошли във Виетнам.

Пристигнахме в Сайгон малко след обяд на 16 Януари...температурата - 29 градуса, градът приветлив, хотела приличен....

Таксито ни остави точно, където му посочихме. Това обаче съвсем не означава че намерихме хотела лесно. Картата твърдеше че сме на няколко метра от него, една пресечка ни делеше само, но пресечката я нямаше. Оказа се, че има улички на картата, които за да открием трябва да се вгледаме доста внимателно. Бяха много тесни, но някак си два скутера успяваха да се разминат в тях. Нашият хотел беше позициониран точно в такава уличка.

Освежихме се набързо и излязохме да направим един лек пешеходен тур на квартала. 

Първите ми впечатления бяха различни от това, което очаквах. Хареса ми, огледах се, усмихнах се, бях заобиолена от тропичен климат! Всичко изгелждаше прекрасно. Вече бяхме доста гладни и скоро открихме локацията на една доста добра фоджийница (идва от “pho”- традиционна виетнамска супа).

След като хапнахме и се разтъпкахме още малко наоколо, видях за първи път азиатски маркет. В него имаше всичко - дрехи, обувки, сувенири, бижута, месо, плодове, зеленчуци, сготвена храна, но не и хладилни витрини, нито пък течаща вода. Естествено, нямат стандарти за съхранение на продуктите. Нямат и органи, които да следят качеството на предлаганите продукти и услуги. В Сайгон могат да се видят всички крайности - от изключително евтина улична храна и елементарен начин на живот до максимален лукс, изискани ресторанти и претенциозни скайбарове.

Това е гледката от 53 - ят етаж.

След като изпразнихме коктейлните чаши се насочихме към хотела, за да удовлетворим нуждите си от пълноценен сън.

Следващия ден премина в раходки и разглеждане на града. Случайно попаднахме на копие на френската катедарала Notre - Dame Basilica, създадена от френските колонисти.

Улиците гъмжаха от търговци с подвижни сергии. Те предлагаха всичко - от плодове, зеленчуци и разнообразна улична храна до слънчеви очила и сувенири. Беше ми много странно. Никога не бях виждала подобно нещо.

Всички използваха скутери, много рядко се движеха с коли. Трафика в Сайгон е неописуем. И на фона на тази лудница на най - оживените кръстовища имаше дори и гумаджиий. Работното им място беше самото кръстовище. Все още трудно проумявам как в възможно да изглеждат толкова неорганизирани, а всъщност всичко да им е на правилното място. Уникални са!

Вече изморени се насочихме към едно квартално "заведение". Там пихме бира редом с местните.

В Сайгон нощният живот кипеше,

но ние се ориентирахме към лягане. Чакаше ни едно дълго и незабравимо пътешествие!!!