Ходи ли ми се във Виетнам? Без изобщо да мисля, аз казах да!
Знаех доста неща за Югоизточна Азия. Вълшебната им кухня, с всякакви подправки (от свежи и пикантни към горчиви до сладки),мммм... рибите и морските им дарове - и са много и са пресни и са вкусни, и не на последно място плодовете….тези сочни и вкусни плодове! Дружелюбните хора….дружелюбни, но ако имат шанс да те прецакат, няма да го пропуснат. Природата, плажовете, културата и начина им на живот - все интересни за мен неща.
Датата беше ясна - 15 Януари. Колебанията ми изчезнаха внезапно. Бях развълнувана, много развълнувана. Не можех да повярвам, всъщност никои не можеше да повярва. Родители, приятели, познати….всички реагираха еднакво - “Какво?”, “Виетнам?”, “Но защо там?”, “Луда ли си?”. Да, Виетнам, защо не?! Екзотично е, различно е - нека да съм луда!!! Нямах никаква идея къде отивам, но бързо се адаптирах към предстоящата среща очи в очи с “мизерията” на Югоизточна Азия.
Температурата беше между 5 и 10 градуса, малко преди обед, денят на пътешествието беше настъпил. Багажа приготвен - “carry on” - раничка с тегло 6.8 кг( аз съм истински герой - пътешественик). Таксито чакаше, натоварихме си багажа и то ни отведе към летището. Полетите бяха дълги и уморителни, но ентусиазма ни - непоклатим! Само 16 часа ни деляха от тропическия климат на Виетнам. Букурещ - Доха(6 часа), 2 часа престой, Доха - Сайгон(8 часа) и добре дошли във Виетнам.
Пристигнахме в Сайгон малко след обяд на 16 Януари...температурата - 29 градуса, градът приветлив, хотела приличен....
Таксито ни остави точно, където му посочихме. Това обаче съвсем не означава че намерихме хотела лесно. Картата твърдеше че сме на няколко метра от него, една пресечка ни делеше само, но пресечката я нямаше. Оказа се, че има улички на картата, които за да открием трябва да се вгледаме доста внимателно. Бяха много тесни, но някак си два скутера успяваха да се разминат в тях. Нашият хотел беше позициониран точно в такава уличка.
Освежихме се набързо и излязохме да направим един лек пешеходен тур на квартала.
Първите ми впечатления бяха различни от това, което очаквах. Хареса ми, огледах се, усмихнах се, бях заобиолена от тропичен климат! Всичко изгелждаше прекрасно. Вече бяхме доста гладни и скоро открихме локацията на една доста добра фоджийница (идва от “pho”- традиционна виетнамска супа).
След като хапнахме и се разтъпкахме още малко наоколо, видях за първи път азиатски маркет. В него имаше всичко - дрехи, обувки, сувенири, бижута, месо, плодове, зеленчуци, сготвена храна, но не и хладилни витрини, нито пък течаща вода. Естествено, нямат стандарти за съхранение на продуктите. Нямат и органи, които да следят качеството на предлаганите продукти и услуги. В Сайгон могат да се видят всички крайности - от изключително евтина улична храна и елементарен начин на живот до максимален лукс, изискани ресторанти и претенциозни скайбарове.
Това е гледката от 53 - ят етаж.
След като изпразнихме коктейлните чаши се насочихме към хотела, за да удовлетворим нуждите си от пълноценен сън.
Следващия ден премина в раходки и разглеждане на града. Случайно попаднахме на копие на френската катедарала Notre - Dame Basilica, създадена от френските колонисти.
Улиците гъмжаха от търговци с подвижни сергии. Те предлагаха всичко - от плодове, зеленчуци и разнообразна улична храна до слънчеви очила и сувенири. Беше ми много странно. Никога не бях виждала подобно нещо.
Всички използваха скутери, много рядко се движеха с коли. Трафика в Сайгон е неописуем. И на фона на тази лудница на най - оживените кръстовища имаше дори и гумаджиий. Работното им място беше самото кръстовище. Все още трудно проумявам как в възможно да изглеждат толкова неорганизирани, а всъщност всичко да им е на правилното място. Уникални са!
Вече изморени се насочихме към едно квартално "заведение". Там пихме бира редом с местните.
В Сайгон нощният живот кипеше,
но ние се ориентирахме към лягане. Чакаше ни едно дълго и незабравимо пътешествие!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар