Едно незабравимо пътуване до Виетнам. Трета част - Фукок и Далат

Пътуването достигна етапа, в който ще си пием бирата на пажа.
Кацнахме на остров Фукук малко след обяд. Острова е стравнително малък, но все така летището беше доста отдалечено от частта, в която трябваше да се настаним. Таксито ни остави пред хотела. Беше много горещо. Настанихме се, и веднага се насочихме към плажа, за да пием по една студена бира. Решихме първо да се разходим по плажната ивица, която се оказа доста дълга. Трябваше да се досетим, че щом сме на "Long beach" вероятно разходката ще е дълга. След като се разтъпкахме достатъчно си харесахме едно малко, приятно заведение. Там седнахме и дочакахме залеза. След това поехме по дългия плаж обратно към хотела. Мислихме си да вечеряме в най-близкото ресторантче, но аз предложих да се разходим из околността. Обявявам предложението си за велико. Разходката ни отведе до царството на морската храна. Никога не бяхме виждали толкова много сергии с риби, охлюви, миди, раци, скариди, калмари, стриди, змийорки и какво ли още не на едно място. Ето и част от вечерята.

Тръгнахме си много щастливи. 

Пропуснах да спомена, че острова беше пълен с руски туристи. Местните ги ухажваха как ли не. От всякъде се чуваше руска реч, дори навсякъде имаше надписи на руски. Ето защо в момента, в които видяхме надпис "shisha" върхо едно френско и много симпатично ресторантче, от което се чуваше приятна музика, но не и руска реч, решихме да седнем да изпушим едно наргиле. Мущуците не пасваха на маркуча на наргилето, опитвахме се как ли не ... Едно момче с френски акцент (по всяка вероятност собственика на заведението) ни реши проблема с помоща на дезинфектант и кърпичка. Почисти добре накрайника и каза "No microbe, no problem". 

На сутринта станахме рано. Разходихме се из близкото градче или селце - не съм сигурна, но по скоро селце. На острова имаше 3 или 4 селца, а това ни беше най-близкото. Нямаше нищо забележително. Стигнахме до пристанището и се върахме обратно към хотела. Взехме си банските и се спуснахме към плажа, да се почувстваме като истински туристи.

Настанихме се под тези палми и плажуването започна ето така:

Какво му трябва на човек? Изкарахме няколко часа така, а след това се прибрахме на хладно в хотела, че жегата ни умори. 

От известно време обмисляхме идеята да си наемем моторче, с което да си пърпорим насам натам. Фукок беше идеалното място, тъй като трафика тук беше много малкък. Взехме си моторче от хотела. Аз разбира се на този етап само се возих, въпреки че изглешдаше много лесно за каране.

В едно от по далечните селца имаше перлрна ферма, но ние вече си имахме скутерче. Разходихме се дотам, разгледахме перлите и се върнахме.

Някъде бях прочела, че по плажа има заведение със собствена пивоварна. Идеална идея за посрещане на залеза. 

Бирата им беше наистина много добра. А как я сервираха?!? Останахме много доволни. 

Вечеряхме отново на същото местенце от предната вечер - царството на морската храна - нямаше как да го пропуснем.

На следващия ден по план си тръгвахме от острова с полет към Сайгон и нощен автобус до Далат, но полета ни беше в пет следобед и имахме още един ден за приключения наоколо.

Рано сутринта станахме, за да отидем на един доста далечен плаж - Sao Beach, най-дивото и същевременно приказно местенце, което бях виждала до сега. Наоколо имаше само два резорта, състоящи се от бунгала в палмова горичка непосредствено до плажната ивица. Беше доста отдалечено от нощния живот на Long Beach и почти нямаше туристи.

Идеално местенце за отдих и тишина.

По обяд се върнахме, освободихме си стаята, върнахме моторчето, оставихме си раниците на рецепцията и излязохме да обядваме. След това се разходихме, намерихме си едно прохладно местенце с хубава гледка към плажа и седнахме да пием по един студен чай. Върнахме се до хотела, взехме багажа, хванахме си такси и тръгнахме за летището.

Вечерта ни посрещна с лудницата на Сайгон, ужасния трафик и тълпите от туристи. Имахме два-три часа до потеглянето на автобуса. Оползотворихме ги с вечеря и много чай.  

Дойде време да се качваме в автобуса. Беше доста интересен. Имаше два етажа седалки, които се спускаха до долу и ставаха като легла, за да е по-удобно за сън. Движехме се с бясна скорост, аз изобщо не можах да мигна. Пристигнахме в Далат в 5.30 сутринта, а трябваше да сме там около седем. Беше доста студено утро, хванахме си едно такси и отидохме към хотела, който бяхме запазили с опция за ранно настаняване. Посрещнаха ни и ни настаниха. Бяха много любезни, въпреки че ги събудихме по никое време. Аз заспах моментално. Събудихме се от телефона в стаята. Беше почти десет часа и от рецепция ни звъняха, защото бяха загрижени да не пропуснем да закусим. 

Следобяд излязохме да се разходим.

Хотела ни беше на много приятно местенце, в близост до езерото в центъра на града. Разгледахме местния маркет и се насочихмe към туристическата "Crazy house".

Къщата е определено със странна и налудничева архитектура. Туристите я харесват много и в момента и строят допълнителни етажи и привеждат стаите и в хотелски.

На следващия ден взехме скутер от хотела, за да разгледаме какво има на около. Първо случайно попаднахме на статуята на "Златият Буда".

Golden Buddha

След това намерихме Долината на любовта и се разходихме и из нея. Там беше много красиво и цветно. Обиколихме малко около езерото и се прибрахме да си почиваме.

Valley of love

Вечерта си останахме в хотелската стая, поръчъхме си пица и мързелувахме.

На другата сутрин с нови сили тръгнахме към ЖП гарата. Искахме да отидем с влакчето до едно близко селце и да разгледаме пагодата, с която беше известно. Оказа се обче, че влакче тръгва само ако се съберат поне 5 пътника. Имаше много туристи, както и местни младоженци, които идваха да се снимат тук, но група за пътуване така и не се събра. Направихме си и ние няколко снимки и решеихме да отидем до селцето с моторчето.

Пътувайки към близкото селце решихме първо да видм известия "Dalat Flower Park". И там се нагледахме на красота. Отвсякъде ухаеше на цветя и това направи разходката още по-незабравима.

Не мога да опиша колко е красиво, просто трябва да се види. Всяка тревичка, всяко храсче и всяко дръвче си бяха по местата. Снимките ставаха като картички.

И както споменах уханието на цветята беше много приятно.

Пишейки това ми се прииска пак да съм там....ееееххххх!!! Разходката ни продължи по-дълго от очакваното и затова отложихме пагодата за следващи ден.

В околието имаше и доста водопади. Станахме сутринта и минахме през задължителната закуска, на която една мила (или досадна) женица ни слагаше всичко на масата и когато и откажехме да го изядем тя беше много недоволна. Взехме си моторчето и тръгнахме към един от водопадите. Имахме късмет, защото в сухия сезон повечето водопади наоколо пресъхвали.

Като атракция край водопадите имаше колички на релси, с които се спуснахме към самите водопади. Вдигнахме адреналина, полюбувахме се на красивата местност и се върнахме към Далат.

Върнахме се по обяд, хапнахме и тръгнахме към пагодата. Селцето в което беше локализирана изобщо не беше обещаващо, но пък пагодата се оказа наистина внушителна. 

Доста масивна и пъстра сграда и всеки един детайл беше изпипан. Останах очарована.

В това селце нямаше какво друго да се прави, затова се върнахме към Далат. Починахме си малко, а докато си почивахме си набелязахме маршрута за следващия ден. Във Виетнам, по конкретно в Далат преди време са се появили група мотористи, т.нар Easy Riders, или Dalat Angels. Към днешна дата подобни групи организират всякакви турове из Далат и околията, че дори и из цял Виетнам. Та точно от техен тур си копирахме следващия маршрут - Elephant Falls.

Станахме по късно от обикновено, но пък се наспахме доста добре. Слязохме за закуска и след това тръгнахме към водопадите. Пътят беше доста дълъг. Както си пътуваме забелязахме няколко паркирани мотора от типа на Easy Riders. Обърнахме и спряхме до тях. Беше кафене. Решихме да пием по едно luwak coffee (civet coffee - прави се от узрели черешки на кафе, които са изяждат от Азиатска палмова цибетка, след това преминават през храносмилателния тракт на животното, където се преработват от стомашните му киселини, при което плодовата обвивка се усвоява, а зърната остават. По този начин се добавя в кафето "аромата", който е уникален). Седнахме на верандата на заведението и се насладихме на ароматното кафе.

Гледката беше прелестна - малкото езеро и около него плантация за кафе и чай. Заредени и тонизирани продължихме напред към водопада. В един момент направихме сверка с картата и се оказа че сме го подминали. Върнахме се 5 км назад и започнахме да се оглеждаме. Видяхме табелката, отбихме и пред нас се откри "Elephant Falls". Водата падаше шумно и се разбиваше в скалите.

Решихме да слезем долу при скалите, за да му се насладим от близо.

По-трудната задаче беше да се покатерим отново горе, но се спрвихме със сравнително малко пот. Седнахме да изпием по един студен чай, докато си почиваме. В селцето имаше фабрика за коприна. Уважихме я и нея и поехме обратно към Далат.
Запазихме си билети за следващата спирка от рецепцията на хотела. Рано сутринта едно момче ни заведе до автобусната спирка, която беше на около 250-300 метра от хотела. И там имаше емоция. Казаха ни, че билетите ни не са за този автобус, а оставаха само няколко минути до тръгването му. Тичайки се върнахме до хотела и след няколко телефонни разговора оправиха нещата. Леко разочаровани от организацията, но с добри спомени се качихме в автобуса за Nha Trang. Чакаше ни 5-6 часа път.
А за престоя там ще разкажа в следващата част!