Едно незабравимо пътуване до Виетнам. Втора част - Делтата на Меконг.

Четях различни пътеводители и си правихме плановете само за няколко дни напред. Следващите ни три спирки обхващаха делтата на р. Меконг.

Първата беше Бен Тре, или поне така си мислех аз! Сутринта станах, закусихме и хванахме автобуса за Бен Тре. Малко преди обяд стигнахме до някъде. Оказа се, че Бен Тре е област, а спирката на която ни оставиха беше на 20 - 30 км от къщата за гости, която си бяхме резервирали. На "спирката" стояха две момчета със скутери и предлагаха таксиметрови услуги. След дълго пазарене се договорхме, те ни натовариха на скутерите и ни закараха до правилната местност, но не и на точния адрес. Започнахме да се лутаме, питахме местните дали е възможно да ни ориентират към адреса който търсим, но постоянно "удряхме на камък". Всички говореха перфектен виетнамски, само че ние не ги разбирахме. След 2 часа се появи един младеж на скутер. Беше със сина си. Говореше перфектен английски и майчин виетнамски. Макар забележителните му езикови способности му отне 30 - 40 минути да ни откара на правилното място. Както споменах той беше със скутер и със сина си. Ние бяхме двама и всеки от нас имаше раница. Всички заедно се возихме на скутера - това е нещо типично за Виетнам!

Цялата тази разходка наистина си заслужаваше. Мястото беше приказно - дървени къщички, покриви от сплетени палмови листи и уникална флора!

Какво му трябва на човек?! Освежихме се, помолихме за карта на местността, за да се ориентираме къде да хапнем и да разгледаме какво има наоколо. Предложиха ни колелета, тъй като бяхме доста откъснати от всякаква цивилизация. Приехме ги и тръгнахме на велоразходка по тесните улички.

Стигнахме главния път и седнахме на първото крайпътно заведение. Оказа се че е фоджийница. Разбраха, че сме гладни с помоща на жестове и ни забъркаха по една супа набързо. След като хапнахме се разходихме до местния пазар. От там си купих виетнамска шапка, бира и чепка банани.

Имахме организирана вечеря. Домашно приготвени, типични виетнамски ястия - много добра организация и изключително вкусни ястия. Също така ни показаха как се прави брашно от ориз. Наслаждавахме се на вечерята и прекрасната вечер. С десерта ни донесоха по едно легенче с топла лавандулова вода. Потопихме си крачета в топлата вода, звучеше тиха френска музика, а удоволствието беше максимално.

На сутринта, веднага след закуска тръгнахме на разходка с лодка по реката. Маршрута ни беше от Cho Lach (точната местност, в която бяхме отседнали) до Cai Be (известно туристическо селище по делтата на Меконг) и обратно. По пътя спряхме, за да разгледаме една захарна фабрика.

Ръчният труд по тези места е доста силно изразен. След захарната фабрика посетихме Coconut Candy Factory.

Тук опаковат вкусните кокосови бонбонки - ръчно разбира се.

На същото място правеха и пуканки от ориз. Продаваха всякакви сладки изкушения, но силно впечатление ми наприви виното, което предлагаха.

Вино с изненада

Малко преди обяд пристигнахме в Cai Be. Разходихме се из местния маркет. Купих си сушено манго, което в последствие се оказа сушен патладжан, но пък беше идеално мезе за бирата. След пазара се насочихме към най-добре озеленения храм, който съм виждала. Всяка тревичка, всяко цветче и всяко дръвче си бяха по местата. В средата на всичката тази красота имаше малко езеро с мостче.

Малко след мостчето дръвче - бяла магнолия. Аромата, който се носеше от тази магнолия правеше това местенце още по-свещено. Влюбих се в това благоухание - най-нежното растение, което може да съществува.

Приключихме с разходката из "ботаническия" храм, обядвахме и поехме обратно по маршрута.

Вечерта завърши също толкова прекрасно като предната.

На другия ден отпътувахме за следващата спирка по Меконг - Can Tho. Този път пътуването беше доста добре организирано.

Can Tho е приятно и китно градче. Направи ми впечатление, че беше доста чисто, подредено и красиво озеленено.

Прекарахме целия следобяд в разходки. Срещнахме една жена, която организираше турове по реката с лодка. Приехме офертата, защото градчето беше известно със своите плаващи маркети (т.нар. floating market).

Продължихме с разходката. Обиколихме и местния пазар. По традиция от всеки пазар си вземах по един ананас (вкуса му по тези места е истински, сладък и много сочен). Обелваха го за по малко от минута. Процедурата по обелване си имаше чалъм и винаги я наблюдавах с интерес. Купих си и един нов за мен плод от една "улична търговка". Мислих си, че съм яла дуриан, но на по късен етап от пътешествието установих, че съм опитала Jackfruit.

За вечеря си харесахме едно много приятно ресторантче на брега на реката. Имаше представяне на японска бира и всички сервитьорки приличаха на гейши. Избора ни се оказа доста сполучлив, защото и храната беше много добра.

Изморени от дългия ден тръгнахме обратно към хотела. Изпихме по един коктейл и се наслаждавахме на гледката от бара на хотела.

Сутринта трябваше да ставам в 5.00. Персонала в ресторанта на хотела беше много любезен. Приготвиха закуска за из път, взех си и кафе в пластмасова чашка. Уговорката беше в 5.30 "шофьор" да ни вземе от хотела и да ни придвижи към лодката. Така и стана, но не съвсем. В 5.30 пред хотела дойде "шофьорката", оказа се обаче, че тя е шофьорката на лодката. Тримата заедно закрачихме към пристанището. Там ни чакаше лодката. Тръгнахме към изгрева...

По пътя за плаващия маркет нашата "шофьорка" плетеше разни неща от изсъхнали палмови листа. Оказа се, че плетивата са за нас. Вече си имахме пръстени, обеци, гривни, а аз дори и корона! Почувствах се като истинка блатна принцеса, която отива на пазар.

Плавахме още около час, час и половина и най-накрая стигнахме целта - плаващия маркет. 

На тази снимка се вижда как се търгува на дребно с малки лодки. Интересна беше и търговита на едро. Тя се осъществяваше на по-големи лодки. Вместо знаме на лодката имаше забити различни неща. Примерно, ако в лодката продават ананас - имаше забит ананас.
След като разгледахме плаващия маркет нашата лодкарка ни направи забележитела разходка по делтата на реката.

Имахме си и атракция. Трябваше да минем по този мост. Справихме се с нестабилното предизвикателството успешно. Разходката продължи пеша по другия бряг, а малко по надолу нашата лодка ни очакваше заедно с лодките на други туристи.

Качихме се обратно в лодката и поехме към следващата спирка за обяд. След като приключихме с обяда потеглихме обратно към пристанището в Can Tho.

Прибрахме се в хотела да се освежим и да си починем малко от слънцето. Привечер излязохме да се разтъпчем по брега. След това вечеряхме на същия ресторант. Бяхме убедени, че по - добър в градчето няма да намерим. Повторихме и коктейлите в хотела.

На сутринта поехме към последната спирка от делтата на река Меконг. Малко след закуска една маршрутка ни взе от хотела и ни отведе към автогарата. По обяд пристигнехме в Chau Doc - малко градче, което е разположено на границата с Камбоджа. 

Няколко часа ни бяха напълно достатъчни да разгледаме околността. Градчето има много приятен и цветен парк, а непосредствено след него е разположен супер хаотичен маркет. От него по традиция си купих плодове и се прибрах да им се насладя със следобедния си чай. След чая и се насочихме към близкия планински връх на Сам с колелета, които ни предоставиха от къщата за гости. По пътя спукахме гума, отремонтираха ни я бързо, сръчно и евтино и продължихме напред. Стигнахме точно на време.

Залеза беше красив. Полюбувахме му се и се върнахме за вечеря. 

Къщата за гости разполагаше с бар на саообслужване (на едно листче записвахме номера на стаята си и какво сме консумирали). Обслужихме се с по една бира и развулнувани от следващата дестинация си легнахме да спим.

Сутринта на пристанището ни очакваше бързата лодка, която ни отведе в Камбоджа.

Подробности за пътуването и престоя в царството на кхмерите ще разкажа в следващата част.