Едно незабравимо пътуване...Част Камбоджа!

Никога не съм предполагала, че кракът ми ще стъпи в Камбоджа, но понякога живота ни прави изненади.
Считам това пътуване за силно определящо туристическата ми личност.
Пътуването към Камбоджа, че и целия престои там звучеше и беше доста криминално. Сутринта тръгването беше от малкото пристанище на Chau Doc . Хвърлиха по-едрия багаж на една купчина в лодката. Аз предпочетох да оставя раницата си в мен (беше малка и компактна). Настанихме се, сложихме си спасителните жилетки, мина проверка и след това махнахме жилетките. Пътувахме около два часа, след което едно момче събра паспортите ни в една торбичка. Вътре в паспортите трябваше да оставим пари за визите и още 3 долара, за да сме сигурни че ще имаме визи. Никои не се пазари, все пак всички знаехме къде отиваме. Малко след това лодката спря на границата.

Всички взехме визи и печати, процедурата отне около час. Момчето изсипа торбичката с паспортите върху една маса (интересно - не даваха визите в офис, а на открито), разпределиха си парите с граничните служители и малко след това поименно ни ги върнаха. Наредихме се на едно гише за печати и след това плавахме още два часа до Пном Пен.
Там се настанихме в супер комунистически хотел, навсякъде имаше портрети на кралското семейство. Бях чела какво интересно може да се прави наоколо и първата ни спирка беше за обяд в едно забележително ресторантче. Сервитьорите бяха разделени на учители и ученици, като учениците бяха бездомни деца, които се обучават да работят и да си изкарават честно прехраната. Другото интересно нещо в заведението беше ястието, което си поръчах - тарантулки.

Озадачих доста хора, но всичко трябва да се опита. Истината е, че не са безкрайно вкусни. Може да се каже, че нямат особени вкусови качества, защото се сервират силно препържени.
Хапнах и нормална храна, след това тръгнахме на разходка по крайбрежната ивица. По залез минахме покрай кралския палат.

Ето така изглежда главната порта погледната отвън. А точно срещу нея се простира портрета на младия крал с неизвестен за нас надпис.

На сутринта разгледахме Палата и отвътре. Сградите и растенията бяха прекрасни.

Всичко беше много чисто и перфектно поддържано. Зад стените на Палата обаче нещата не стояха точно така. 

Хванахме си един тук тук (това е моторче с каросерия) и тръгнахме към маркета, за да видим как живеят местните.

Беше мизерно, много мизерно. Бяхме много гладни. Седнахме на едно "заведение" и аз внезапно забравих за глада.  Един човечец (доста нечистоплътен) бъркаше някаква храна с ръце. Изпитах невероятна погнуса. Спрях на студен чай "winter melon". Мислех си, че тази напитка ще е свежа и с вкус на пъпеш или диня, но УВИ. Оказа се, че winter melon е зеленчук - нещо средно между грах, зелен боб и бамя - отвратително за пиене. Бях сигурна, че няма по - гадно нещо на света. А спагетите на съседната маса изглеждаха много добре. Пречупих се и си поръчах бира и истинска храна. Незная дали защото бях много гладна или защото малко преди това отпих най-лошата напитка на всички времена, но храната, която ми сервираха беше добра. Телешко с ананас - хареса ми!

Прибрахме се в хотела да си починем малко и да се освежим, защото жегата ни бе взела силите.

Излязохме отново по хладно, пихме по бира и решихме да отидем на театър. Постановката обхващаше бита и културата на кхмерите. Акцента беше върху обичаи, които са свързани с раждане, сватба, молитва за душата на болен човек и смърт. 

кхмерска сватба

След театъра се разходихме малко и се прибрахме. На сутринта ни чакаше дълъг път към Сием Рип. 

По пътя нямаше дупки, а пропасти...и между пропастите от време на време се появаваше някакъв път. Пътната инфраструктара в Камбоджа се изгражда в момента. Седнахме да обядваме на едно крайпътно заведение. Беше много прашно. Из между прахоляка имаше едно много хубаво и забележително дърво.

Banyan tree

Около четири следобяд пристигнахме на автогарата и едно приказливо момче с тук тук ни откара към хотела. По пътя се разбрахме с него на следващия ден да ни разходи из величествения Ангкор ват. 

Починахме си от дългия път и излязохме да се разходим. Попаднахме на една централна улица със заведения на всяка крачка. Харесахме си едно и седнахме да хапнем. В началото на това пътуване имах голям проблем с клечките за хране и правех ето така,

но след известно време се научих.
Вечерта улицата със заведенията е доста уживена и светеща. Силно наподобява наш черноморски курорт.

Малко по надолу от "Pub Street" беше нощния маркет на Сием Рип. Имах си любимо кътче в маркета.

След дълги разходки масажа действа много добре.
На сутринта бърборкото ни чакаше пред хотела. Бързо се качихме на тук тук-а и се отправихме към древните храмове.
Утрото беше хладно, но очаквах по обяд жегата да е нетърпима. Затова реших че ако съм с потниче ще ми е най-добре. Разбира се облеклото ми изигра лоша шега. На най-високто място в храма, откъдето гледката е зашеметяваща не се допускат туристи без ръкави, защото е свещено.

Млада туристка с потник стои и чака долу

На снимката долу в ляво се вижда как тъжно стоя и чакам. Исках много да се кача и аз да погледна. В началото на храмовете имаше сергии. Върнахме се и си купих от там шал, за да си покрия голите рамене. Да, ама не! Отново не ме пуснаха. Показаха ми едно картонче с рисунки които са задраскани. Имаше и рисунка със задраскан шал - съдба. Разгледахме целия храм и тръгнахме към следващия. Аз обаче исках да си купя блуза с ръкави и да се кача само за 5 минутки. Не след дълго имах блузка и се затичах към върха. Заслужаваше си.

Целия ден мина в разходки из различните храмове. Първият беше най-добър, но силно впечатление ни направи и един друг,в който дърветата бяха срастнали със стените. Уникална гледка.

Привечер се върнахме в хотела, починахме си малко и излязохме да видим какво се случва на "Pub street".
На другия ден по обяд си тръгнахме от Камбоджа, за да довършим започнатия тур във Виетнам.